Зелената сделка е инвестиционен катализатор

0
70

Текст Юлиан Попов

Юлиан Попов е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор. Директор е на британската благотворителна организация „Friends of Bulgaria“. Председател е на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите, базиран в Брюксел и на управителния съвет на фондация „Елизабет Костова“. До встъпването си в длъжност министър на околната среда и водите в служебното правителство на Марин Райков е председател на борда на Българското училище по политика и член е на борда на Американския университет в България. Член е на Настоятелството на Новия български университет, Консултативния съвет на Кеймбриджката програма за устойчиво лидерство и Стратегическия борд на Тунизийското училище по политика. Той е политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация.

След Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, норвежките служби за детето и изложбата в Лувъра, дойде време да се противопоставяме на Зелената сделка (The European Green Deal) без да сме провели дори и разговор за това какво представлява тя. Какво е всъщност Зелената сделка?

Първо, Зелената сделка още я няма. Ако сме недоволни от нещо, например от проблемите на енергетиката, няма как да й го приписваме. Второ, тя не би трябвало да е изненада. Сделката е до голяма степен ребрандиране на редица европейски политики, много от които са въведени още отпреди влизането на България в Европейския съюз, а някои дори можем да проследим назад до 70-те години в реакциите на няколко европейски държави към Арабското петролно ембарго от 1973 година. Тези политики се развиват предвидимо, информирано и след безкрайни дебати и преговори между страните членки, индустрията и множеството национални и европейски институции.

Основното притеснение, свързано със Зелената сделка е внезапната поява на цените на въглеродните емисии. Само дето те нито се появиха сега, нито цената им от около 25 евро на тон през последните две години би трябвало да е изненада. Пазарът на емисиите (ETS) започна през 2005 година с цени в същия диапазон като днес, те паднаха с икономическата криза от 2008, сега възстановят равнището си. Идеята на пазара на въглеродни емисии винаги е била цените им да са достатъчно високи, за да изтласкват или повишават ефективността на въглеродно интензивните инсталации. Това че ние се оказваме неподготвени, е наш проблем, а не е резултат от някакво волно хрумване на чиновниците в Брюксел, упрек, който е крайно манипулативен и често е просто лобизъм в краткосрочна полза на няколко енергийно интензивни предприятия. Отпреди влизането на България в ЕС българското правителство винаги е имало пълен информационен, а и все повече политически достъп до тези решения, които го „изненадват“ сега.

Извън нашата неподготвеност и проблемите, пред които е изправено преди всичко въглищното електропроизводство, Зелената сделка обхваща много други неща. Тя ще повиши целите за намаляване емисиите в съответствие с развитието на новите енергийни технологии и рязко падащите им цени. В същото време Зелената сделка ще създаде и много нови бизнес възможности. Дали ще се възползваме от тях, зависи от нас. В случая “нас” включва правителството, но дори в по-голяма степен инвеститорите, едрите, средните и малките предприятия, както и отделните граждани.

Зелената сделка няма защо да увеличи цената на електроенергията. По-високите цели за възобновяема енергия (ВЕИ) и енергийна ефективност в много случаи ще намалят крайната сметка за енергийния потребител. Ново инсталираните ВЕИ мощности са значително по-евтини на произведена единица електроенергия, отколкото ток от въглища и газ, да не говорим за нова атомна мощност, която би била просто забранително скъпа. Разбира се, енергийната ни система ще трябва да се развие в съответствие с новите технологии и новия тип енергиен пазар.

Умната комбинация между индустриални соларни централи, соларно отопление, вятърни турбини, хидросъоръжения, термпомпи, геотермална енергия, управление на потреблението, отворен пазар, батерии и други технологии е много вероятно да намали средната борсова цена на тока или да я предпази от осезателно покачване. Тези технологии са комерсиално доказани, ние просто трябва да им осигурим добра, прозрачна и гъвкава регулаторна и пазарна среда, за да се възползваме от тях.

Зелената сделка може силно да засегне транспорта. Днес влак от София до Букурещ пътува 10 часа вместо 2. От София до Истанбул влакът е 10 часа. Трябва да е 3. С влак ще минете разстоянието от 390 км от София до Белград за 12 часа. Трябва да са 2. Зелената сделка трябва да вкара пътуването от София до Бургас, Истанбул, Белград, Солун или Букурещ в рамките на 2 до 3 часа. Балканите ще станат близка и добре свързана транспортна и бизнес територия. В момента Полша, с площ 3 пъти по-голяма от България, планира подобна железопътна мрежа, която да свързва бъдещото ново летище на Варшава с всички основни градове в страната в рамките на 2 часа. В сравнение с новите бързи влакове в Китай българските и балканските жп пътешествия приличат на прекосяване на междуградски разстояния на гърба на магаре.

Българинът не живее в жилище, което може да се нарече европейско. Жилищното обновяване и стандартите на новото строителство, следвайки целите и подкрепата на Зелената сделка, би трябвало да променят това. Обновяването на българския сграден фонд изисква огромна инвестиция, в зависимост от подхода вероятно в рамките 30-40 милиарда евро. Тези пари ги има, спящите пасивни лични спестявания биха могли да се мобилизират вътре в страната, вместо да кредитират бизнеси навън, и те биха могли да тласнат икономиката ни напред за години.

Българският ИТ сектор процъфтява. Той обаче работи предимно за външни клиенти. Енергийната и индустриалната трансформация изисква дълбока дигитализация. ИТ секторът ще се възползва, но по-привлекателното за страната ни ще е, че тя ще може да се възползва от огромната експертиза, която е разположена на наша територия и която най-сетне ще започне да произвежда продукт, който ще бъде ясно видим и приложим у нас.

България страда от мръсен въздух заради отоплението на дърва и въглища и старите коли. Основна част от Зелената сделка ще бъде трансформацията на отоплителната система чрез масовото навлизане на термопомпи, централно и локално соларно отопление и други чисти отоплителни технологии, както и електрификацията на транспорта. Въздухът ще бъде много по-чист, шумът ще намалее, градовете и селата ще станат по-привлекателно място. Продължителността на живот ще се покачи, разходите за здравеопазване, свързани с въздействието на околната среда ще паднат, отсъствията от работа ще намалеят.

Зелената сделка може да има и осезателен демографски ефект. Новите технологии, по-високата добавена стойност, чистата среда, научните изследвания ще задържат и върнат амбициозни и способни хора. Те ще се чувстват по-уверени в перспективите, които България предлага за техните деца. Днес хиляди българи живеят и работят на Запад, за да изучат децата си там и да им осигурят бъдеще, каквото не биха могли да имат в България.

Според Обсерваторията за енергийна бедност през 2018 година 33.7% от българите не са били в състояние да се отопляват адекватно, най-високият процент в ЕС. Енергийната бедност е проблем сериозно пренебрегнат в България. Зелената сделка би могла да промени това и значително да намали тягостно високия процент.

Зелената сделка ще има и значителен геополитически ефект. Днес ЕС внася 53% от енергийните си ресурси, в повечето случаи от страни с недемократични, диктаторски или дори терористични режими. Зелената сделка ще намали тази зависимост, като в същото време ще подкрепи технологии, които биха могли да направят ЕС нетен износител на енергийни решения – в случай, че в тази сметка включим не само горива, но и целия спектър от решения за придвижване на икономиката ни към нетно нулева въглеродна цел. Българският ИТ и соларни сектори вече са значително напреднали и печелят добре от тази тенденция.

Всичко до тук може да звучи прекалено оптимистично и да събуди съмнение доколко то е достоверно и доколко е някаква скъпа екологична фантазия, за която бедните ще платят, за да радват капризите на забогатели активисти.

Работата със Зелената сделка не ни е вързана в кърпа. В крайна сметка предложената сделка се свежда до ангажимент за намаляване на парниковите емисии и дълъг списък с инструменти, които могат да подпомогнат това намаление. Как точно ще бъде постигната целта и как ще бъдат приложени инструментите зависи от националните правителства, донякъде от местните власти и в голяма степен от бизнеса, който не само трябва бързо да се ориентира в новата среда, но и ще трябва да приложи адекватен целенасочен натиск върху правителството и да го принуди да работи в интерес на инвестициите, образованието, чистата среда и трансформацията на транспорта.

Като всяка друга политика и Зелената сделка не е защитена от заграбвания, некомпетентност, бавене и неадекватни инвестиции. Ако всички усилия отидат в газификация и атомна енергия, бизнесът и гражданите ще останат на сухо, с бавно подобряващ се стандарт и високи сметки за ток.  Ако обаче усилията се насочат към новите технологии, чистата среда и високата принадена стойност, резултатът за българската икономика и жизнения стандарт може да бъде изненадващо висок. Въпрос на амбиция, увереност и готовност да се преборим лешоядите, които се въртят около активите на бъдещето.

Естествен е и въпросът откъде ще дойдат парите. Очевидно е, че Зелената сделка е скъпа. Става дума за милиарди, дори за десетки милиарди само за България. Този въпрос най-често се поставя грешно. Разходът се разглежда като някакъв данък, който ще захвърлим в небитието. Всъщност Зелената сделка е покана за инвестиции, съпроводена с инструменти за тяхната мобилизация. Превръщането на спящите спестявания в работещ капитал е само единият източник. В края на 2018 година депозитите на българските домакинства бяха 51.5 милиарда лева и продължават да растат. Голяма част от тези депозити биха могли да кредитират бизнеса в България или директно да се вложат в мерки с гарантирана възвръщаемост, например енергийна ефективност. Приходите от емисионната търговия би трябвало да се насочат към перспективни инвестиции. Кохезионните фондове, Модернизационният фонд, Фонд Козлодуй и други инструменти могат да се настроят по начин, който да работи много по-ефективно за модернизацията икономиката ни. Една нова среда с амбициозни цели за промяна ще бъде много по-привлекателна и за нови частни инвестиции, както в малки и средни, така и в мащабни индустриални предприятия, част от новата икономика.

С две думи, перспектива и ресурси има, необходима ни е по-висока предприемаческа амбиция и нетърпимост към политическата леност и административната некомпетентност.