Зелената сделка е другото име на бъдещето на стария континент

0
106

Икономическите, социални и екологични промени, заложени в пакта са най-мащабната промяна от Индустриалната революция насам, но между добрите намерения и резултатите стоят огромни предизвикателства

Текст Иванка Диловска

Иванка Диловска е член на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт. Има 40-годишен опит в сферата на енергийната икономика като ключов професионалист в проектиране, управление, мониторинг и оценка на българските национални енергийни политики и стратегии, програми, проекти и въпроси, свързани с въздействието върху околната среда. Над 15 години е била във висшето ръководство на Министерството на енергетиката, с основни отговорности при разработването на национални енергийни стратегии, моделите за преструктуриране и либерализация в енергийния сектор на България и в подготовката на необходимото за целта първично и вторично енергийно законодателство, включително Закон за енергетиката, Закон за ВЕИ, Закон за енергийна ефективност и др. Участва в мониторинга на изпълнението и развитието на секторни енергийни и екологични политики.

Зелената сделка или Зеленият пакт, обявен на 11 декември 2019 година от новоизбрания председател на Еврокомисията  Урсула фон дер Лайен, е по същество управленската програма на новата комисия, политическото изявление какво смята да работи европейското „правителство“ в следващите пет години и какви резултати възнамерява да постигне. Обещанията, които даде комисията на европейските граждани, са следните: по-чиста енергия, реновирани, модернизирани и енергийно-ефективни домове и обществени сгради, по-чисти и по-добри възможности за обществен транспорт, чисти автомобили, по-чист въздух, почви и води, по-здравословна храна, по-малко пестициди и изкуствени торове в селското стопанство, по-екологични продукти и услуги в търговската мрежа, по-малко отпадъци и в крайна сметка – по-добро здраве за бъдещите поколения. Подобни послания вдъхновяват, но на този етап са само обещания. Те трябва да бъдат организирани в конкретни законодателни инициативи, които Комисията ще представя постепенно през следващите няколко години, някои от тях още от пролетта на 2020 г. Но именно прокарването и договарянето на тези конкретни документи е голямото предизвикателство и вече ставаме свидетели как националните правителства и отделните политически представителства в Европейския парламент се мобилизират за отпор на всяка буква от тези документи, която би накърнила националните им интереси. Именно това е полето за разговор на нашите институции. И докато обществените групи у нас спорят кой по-правилно е разбрал Зелената сделка и как да се „спасим“ от нея, чуждите правителства участват активно в подготовката и обосновката на конкретните мерки за нейното осъществяване.

Зад красивите обещания всъщност стоят непреодолими предизвикателства за множество европейски индустрии. Все по-тревожно звучат въпросите ще си струват ли усилията, дали чистата околна среда няма да ни коства фалит на икономиката и обедняване на европейските граждани.

Какви са  основните тези в Зелената сделка

Най-широка публичност от Зелената сделка придобиха по-високите екологични амбиции на ЕС за периода между 2030  и 2050 година.  Конкретните си намерения в тази посока Комисията ще предложи още през този месец в първия европейски „Закон за климата“, който цели да наложи пълна неутралност на ЕС до 2050 г. Настоящите цели и политики биха довели през 2050 година до намаляване с 60% на парниковите газове спрямо 1990 г., тоест климатичният закон трябва да стимулира удвояване на усилията, така че да се постигнат нулеви емисии след три десетилетия. За целта Комисията ще предложи промени във всички документи, имащи отношение към климата, например в схемата за търговия с емисии чрез евентуалното ѝ разширяване към нови отрасли, в целите на държавите членки за намаляване на емисиите в секторите извън системата за търговия с емисии, промени в земеползването и горското стопанство и др. Промените в тези политики ще бъдат такива, че да гарантират ефективно ценообразуване на въглеродните емисии в цялата икономика, тоест ще доведат до оскъпяване на въглеродните емисии, така че да насърчават промени в поведението на потребителите и предприятията и да увеличават устойчивите публични и частни инвестиции в щадящи климата решения.  Ще бъдат предложени по-категорични текстове в Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията с акцент върху екологичните въпроси, като за да се избегне блокиране на решенията, те ще бъдат гласувани с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие. Вече видяхме как работи този принцип – Зелената сделка беше гласувана и решенията, свързани с нея, ще имат задължителен характер за Съюза, независимо от отказа на Полша да я подкрепи.

Комисията признава, че тъй като световните икономически играчи не споделят амбициите и усилията на Европейския съюз, съществува риск от въглеродно изтичане или изместване на въглеродни емисии, било защото производството се прехвърля от ЕС към други държави с по-ниски амбиции за намаляване на емисиите, или защото продуктите от ЕС се заменят с внос на продукти с по-висок въглероден интензитет или пък с по-ниска себестойност поради липсата на въглеродни и екологични данъци и такси при производството им. Това практически би довело до срив на конкурентоспособността на европейските индустрии и загуба на работни места, без да намали съществено емисиите в световен мащаб. За да намали този риск Комисията възнамерява да въведе механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, т.е. за въглеродни мита за стоки и услуги с произход от държави извън границите на ЕС, които не прилагат същите екологични и климатични стандарти. Целта е цената на вноса да отразява по-точно неговото въглеродно съдържание. Тази мярка ще бъде в съответствие с правилата на Световната търговска организация и другите международни задължения на Съюза и ще замени действащите в настоящата схема на ЕС за търговия с емисии мерки, като например безплатното разпределяне на квоти за емисии или компенсацията при увеличаване на разходите за електроенергия за заплашени от въглеродно изтичане индустрии, от които и България активно се възползва.

Производството на енергия – фаворит са офшорните вятърни централи

Логично, първият сектор със задачи в областта на намаляване на въглеродните емисии е производството на енергия. Приоритетите на Комисията в тази сфера са насърчаване на енергийната ефективност за намаляване на емисиите в потреблението и развитие на енергиен сектор, който се гради основно на възобновяеми източници, бързо извеждане от експлоатация на изкопаемите горива – нефт, битум и въглища и декарбонизация на природния газ. В същото време обаче енергийните доставки на ЕС трябва да бъдат сигурни и достъпни за потребителите и предприятията. Противоречащи си цели, като се има предвид, че в някои държави, включително България, електропроизводството от въглища съставлява 40, 50 , дори 90% от енергийния микс и играе съществена роля за осигуряване на стабилността на енергийната система при балансиране на неустойчивото и непостоянно производство от вятър и слънце. Същевременно говорим за вече построени централи с прогнозируеми цени и доста по-евтини от която и да е нова базова мощност. Според комисията тези заплахи за сигурността на доставките и поносимостта на цените могат да бъдат избегнати чрез постигане на напълно интегриран, взаимосвързан и цифровизиран европейски енергиен пазар и технологична неутралност при строителството на нови заместващи мощности за производство на енергия – тоест, сигурността на снабдяването да се постига с най-ниски разходи за обществото, без да се фаворизира някоя технология, но при изискването да се избират нисковъглеродни технологии. Все пак, има една възобновяема технология, която е изрично фаворизирана в съобщението на Комисията, а именно производството на енергия от офшорни вятърни централи – вятърни инсталации, разположени в морето.

Държавите-членки ще трябва да представят своите планове за климатично неутрална енергетика в преработените интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, които трябва да бъдат окончателно одобрени през юни 2020 г. Както знаем, България е сред държавите, които още не са представили в ЕК своя план – срокът беше 31 декември 2019 г., а първоначалният проект беше определен от ЕК като недостатъчно амбициозен дори спрямо предишната рамка на климатични цели на ЕС 2030. Сега очевидно планът трябва да се преработва отново.

По-късно тази година ще бъде представен и план за “интелигентна секторна интеграция”, в който ще бъде разгледано присъединяването на ВЕИ, електро и топлопроизводството и декарбонизацията на природния газ. Комисията подчертава и факта, че преходът към климатична неутралност изисква и интелигентна електропреносна инфраструктура. Ще бъде преразгледана рамката за трансгранично и регионално сътрудничество и за енергийната инфраструктура, която ще трябва да насърчава внедряването на иновативни технологии и инфраструктура, като например интелигентни мрежи, водородни мрежи, улавяне, съхранение и използване на въглероден диоксид, съхранение на енергия, като също така дава възможност за интегриране на сектора. В случая на България съществуващите мрежова инфраструктура и активи ще трябва да бъдат модернизирани, за да останат пригодни за климатичните цели и устойчиви на климатичните промени, като регулаторните решения на КЕВР ще трябва да предвидят и съответното финансиране за  целта.

Промишленост – политики за „устойчиви продукти“

Промишлеността на ЕС и особено енергоемките промишлени отрасли като стоманодобивът, химическата промишленост и циментовата промишленост, са следващият сектор под прицела на Зелената сделка, с отговорност за 20 % от емисиите на парникови газове в ЕС. През март 2020 г. Комисията се ангажира да приеме промишлена стратегия на ЕС за справяне с двойното предизвикателство на екологичната и цифровата трансформация. Предстои въвеждане на политики за „устойчиви продукти“ и проектиране на всички продукти въз основа на обща методика и принципи, като се дава приоритет на намаляването и повторното използване на материалите, преди те да бъдат рециклирани.

Ще бъдат определени общовалидни минимални изисквания за предотвратяване на пускането на пазара на ЕС на вредни за околната среда продукти, като се засили и разшири отговорността на производителите. Въпреки че планът за действие за кръгова икономика ще се отнася до всички сектори, основният фокус се очаква да падне върху ресурсоемки сектори като текстилната промишленост, строителството, електрониката и пластмасите. Ще бъдат засилени мерките за отстраняване на преднамереното добавяне на пластмасови микрочастици и непреднамерено изпускане на пластмаси, например от текстилни продукти и износване на гуми. Комисията ще изготви изисквания до 2030 г. всички опаковки на пазара на ЕС да са пригодни за повторна употреба или рециклиране по икономически жизнеспособен начин, ще създаде регулаторна рамка за биоразградимите пластмаси и пластмасите на биологична основа, както и ще приложи мерки за пластмасите за еднократна употреба.

Планът за действие за кръговата икономика ще включва и мерки за насърчаване на предприятията да предлагат продукти за многократна употреба, устойчиви и подлежащи на поправка. За потребителите това означава например, че ще бъдат удължени гаранционните срокове и ще се ограничи програмираното остаряване на изделията, особено на електроуредите, ще бъде насърчавано обратното изкупуване на нежелани изделия, като мобилни телефони, таблети и зарядни устройства. Ще се насърчават нови бизнес модели за наемане и споделено използване на стоки и услуги, по модела на Airbnb или Uber.

Същевременно се обещават мерки за ограничаване и наказване на заблуждаващата информация за „зелени“ продукти и услуги, така нареченият „зелен камуфлаж“. Твърденията за “екологосъобразност“, направени от различните компании, ще трябва вече да бъдат доказвани чрез стандартна методика за оценка на въздействието на въпросните продукти върху околната среда и съответно наказвани, ако се окажат фалшиви. В допълнение органите на публичните власти, както и европейските институции, ще бъдат нормативно мотивирани да гарантират възлагането на „зелени“ обществени поръчки и да избират доставчици и подизпълнители с гаранции за опазване на околната среда.

Ще бъде въведено ново законодателство за намаляване на отпадъците, включително цели и мерки за справяне с прекомерното опаковане и генерирането на отпадъци, за създаване на стабилен и интегриран единен пазар за вторични суровини и отпадни продукти, евентуални нормативни изисквания за стимулиране на пазара на вторични суровини със задължително рециклирано съдържание, което означава нови изисквания за опаковки, превозни средства, строителни материали, батерии, и т.н. Комисията е на мнение, че ЕС следва да спре да изнася отпадъците си извън границите си и ще преразгледа правилата относно транспортирането и незаконния износ на отпадъци.

Нови бизнесперспективи се откриват за така наречените „пионери в областта на климата и ресурсите“, които да разработят до 2030 г. първите търговски приложения на революционни технологии в ключови промишлени сектори. Приоритетните области включват чистия водород, горивните клетки и други алтернативни горива, съхранението на енергия и улавянето, съхранението и използването на въглероден диоксид. Например Комисията възнамерява да подкрепи екологично чисти революционни технологии в стоманодобива, водещи до производство на стомана с нулеви въглеродни емисии до 2030 г. Инструментът за разгръщане на такива широкомащабни иновативни проекти е Фондът на ЕС за иновации в областта на търговията с емисии.

През 2020 г. Комисията ще предложи законодателство за насърчаване на безопасна, кръгова и устойчива верига на стойността в сектора на акумулаторните батерии, включително за да бъде задоволяван нарастващият пазар на електромобили.

Ще бъдат въведени мерки за насърчаване на цифровите технологии, като например изкуственият интелект, 5G мрежите, облачните услуги и съвременната изчислителна техника, както и интернет на нещата, които могат да ускорят и увеличат максимално въздействието на политиките за справяне с изменението на климата и за опазване на околната среда, да позволят мониторинг от разстояние на замърсяването на въздуха и водата или наблюдение и оптимизиране на начина, по който се използват енергията и природните ресурси.

Мерки за справяне с енергийната бедност

Изграждането, използването и санирането на сгради изисква значителни количества енергия и минерални ресурси. На сградите се пада и 40 % от потреблението на енергия, а годишният процент на саниране на сградния фонд варира от 0,4 до 1,2 % в различните държави членки. Този процент ще трябва най-малкото да се удвои, за да се постигнат целите на ЕС в областта на енергийната ефективност и климата. Успоредно с това 50 милиона потребители трудно поддържат домовете си достатъчно отоплени. Рискът от енергийна бедност трябва да бъде отстранен за домакинствата, които не могат да си позволят основни енергийни услуги, за да си гарантират минимален жизнен стандарт. През 2020 г. Комисията ще изготви насоки за справяне с енергийната бедност. България в момента пристъпва към постепенна либерализация на електроенергийния пазар за домакинствата. Може би е по-разумно да се изчакат насоките на ЕК, за да не се налага само след няколко месеца да адаптираме и променяме модела си за либерализация. Ефективни програми, като например схеми за финансиране на домакинства с цел обновяване на домовете им, могат да намалят сметките за енергия и да подпомогнат околната среда. За да се справят с двойното предизвикателство, свързано с енергийната ефективност и достъпността на цените, ЕС и държавите членки според Комисията трябва да  дадат начало на нова „вълна на саниране“ на публични и частни сгради – нов тласък на строителния сектор и възможност за подкрепа на МСП и местните работни места.

Успоредно с това се очаква засилен контрол по прилагане на енергийните характеристики на сградите. Това ще започне с оценка през 2020 г. на националните дългосрочни стратегии на държавите членки във връзка със санирането, обсъждане на възможността за включване на емисиите от сградите в търговията с емисии на ЕС и преразглеждане на Регламента за строителните продукти, за да се гарантира, че проектирането на нови и санирани сгради съответства на нуждите на кръговата икономика и допринася за климатичната устойчивост на сградния фонд.

Транспорт – насочване на товарите към жп и водните пътища

На едно от челните места сред замърсителите е транспортният сектор – представлява една четвърт от емисиите на парникови газове в ЕС , като неговият дял продължава да расте. За да се постигне климатична неутралност до 2050 г., транспортът трябва да намали емисиите си с 90 %. Това означава сериозни сътресения пред всички видове транспорт, както и значителни публични разходи за осигуряване на „по-евтини, по-достъпни, по-здравословни и по-чисти алтернативи“ на сегашната обичайна мобилност на потребителите. Още през тази година Комисията ще приеме стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, която ще способства за справяне с това предизвикателство и ще разгледа въпроса за всички източници на емисии. Като приоритет се разглежда задължителното преминаване на значителна част от тези 75 % от вътрешните товари, превозвани днес по шосе, към железопътния транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища, което изисква по-добро управление и увеличаване на капацитета на железниците.

Очаква се повишение на цените на транспорта, така че да отразяват въздействието му върху околната среда и върху здравето. Субсидиите за изкопаеми горива ще бъдат преустановени и чрез промени в Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти ще бъде коригирано настоящото освобождаване от данъци, включително за авиационните и корабните горива, морският сектор ще бъде включен в търговията с емисии на ЕС, а безплатните квоти за авиокомпаниите по схемата на ЕС за търговия с емисии ще бъдат намалени.

Успоредно с това ЕС ще активизира производството и въвеждането на устойчиви алтернативни транспортни горива. До 2025 г. ще са необходими около 1 милион обществени станции за презареждане с електричество и биогориво за 13-те милиона превозни средства с нулеви и ниски емисии, очаквани по европейските пътища. Ще има специални насърчения, включително финансови, за зарядни станции за електричество и биогорива там, където такива трайно отсъстват, по-специално за пътувания на далечни разстояния и в по-слабо населени райони.

Очакват се по-строги стандарти за емисиите на замърсители на въздуха за колите, като до юни 2021 г. ще бъде преразгледано законодателството за емисионните стандарти за CO2 от леките и лекотоварните автомобили, така че от 2025 г. да се постигне мобилност с нулеви емисии. Обмисля се и възможността търговията с емисии на ЕС да се приложи и към автомобилния транспорт.

Селско стопанство и производство на храни – нови стандарти

Много амбициозни и рестриктивни изглеждат целите по отношение на секторите на селското стопанство и производството на хранителни продукти. И днес европейската храна навсякъде по света традиционно е символ на безопасност, питателност и високо качество. Амбицията сега е тя да се превърне и в световен стандарт за устойчивост. През пролетта на 2020 г. Комисията ще представи стратегията „От фермата до трапезата“, която ще обхваща всички етапи на хранителната верига и ще формулира по-устойчива политика в областта на храните. За периода 2021—2027 г. се предвижда най-малко 40 % от общия бюджет на общата селскостопанска политика и най-малко 30 % от Фонда за морско дело и рибарство да се използват в действия в областта на климата. В следващите десетилетия ще се финансират приоритетно устойчиви практики, като прецизно земеделие, биологично земеделие, агроекология, агролесовъдство, по-строги стандарти за хуманно отношение към животните, устойчивото производство на морски продукти като източник на нисковъглеродни храни. Ще бъдат направени законодателни промени за значително намаляване на употребата на химически пестициди и рисковете от тях, както и употребата на торове и антибиотици. Ще се увеличават площите за биологично земеделие, ще се насърчават иновативни начини за защита на реколтите от вредители и болести и нови иновативни техники за подобряване на устойчивостта на производството на храни.

Вносните храни и продукти, които не отговарят на съответните стандарти на ЕС в областта на околната среда, няма да бъдат допускани на европейските пазари.

През март 2020 г. се очаква и друг документ, който ще окаже влияние върху секторите на туризма, ловното и горското стопанство – това е Стратегията за биологичното разнообразие, която вероятно ще включва мерки за разширяване на обхвата на защитените територии и морски зони с богато биологично разнообразие съгласно мрежата „Натура 2000“.

Амбициите за нулево замърсяване и постигане на нетоксична околна среда ЕК обещава да изпълни чрез по-стриктни стандарти за качество на въздуха, водите и почвите, за да ги приведе в по-тясно съответствие с препоръките на Световната здравна организация. Ще бъде направен преглед и на мерките на ЕС за справяне със замърсяването от големи промишлени инсталации.

Предвижда се помощ за засегнатите региони, 458 милиона евро за България

Постигането на амбициите на Зелената сделка ще изисква значителни инвестиции. Според изчисленията на Комисията за периода до 2030 г. ще са необходими 260 милиарда евро допълнителни инвестиции годишно, което изисква мобилизация както на публичния, така и на частния сектор. Естествено, основна роля за стимулиране на тези инвестиции се пада на бюджета на ЕС. Според предложенията на Комисията, поне 25% от средствата по оперативните програми на ЕС да бъдат насочени за климатични мерки. Обсъжда се заделянето на поне 20% от приходите от търговия с емисии на ЕС също да бъдат целево изразходвани за такива проекти, както и поне 30% от инвестиционния план на ЕС по Фонда InvestEU. В допълнение към това всички проекти, финансирани със средства от ЕС, ще бъдат подлагани на тестове за устойчивост, за да се отчита техният принос за постигането на целите в областта на климата, околната среда и социалните въпроси. Ще бъдат преразгледани целите и ролята на Иновационния и Модернизационния фонд, за да се укрепят тяхната роля и ефективност при внедряването на новаторски и климатично неутрални решения в ЕС. Очаква се Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да удвои от 25 % на 50 % до 2025 г. дела си на финансиране за климатични проекти. Най-малко 35 % от бюджета на „Хоризонт Европа“ ще бъдат заделени за финансиране на иновативни климатични решения по Зелената сделка.

В началото на 2020 г. Комисията ще представи механизъм за справедлив преход, за да улесни още през следващата Многогодишна финансова рамка предоставянето на 100 милиарда евро инвестиции в регионите, които са най-изложени на икономическите и социалните предизвикателства на прехода на ЕС към климатична неутралност. Той ще използва и комбинира различни източници на финансиране: бюджет на ЕС, национални бюджети чрез съфинансиране, ЕИБ и стимулиране на участието на частните фондове. Механизмът ще включва специален фонд за справедлив преход, който ще се изпълнява в рамките на политиката на сближаване и ще бъде придружен от персонализирана техническа помощ и регулаторна гъвкавост, необходима на всеки конкретен регион, за да успее в прехода си. Целта на механизма е да подпомогне регионите, които са най-засегнати от прехода към климатично неутрална икономика. Това са региони, силно зависими от изкопаемите горива или от въглеродноинтензивни промишлени процеси. Целта му е да предостави социална защита на гражданите, преквалификация на работниците и подкрепа за развитието на климатично неутрални икономически дейности в засегнатите региони, създаването на работни места в нови икономически сектори или енергийно ефективни жилища. За целта институциите трябва да разработят регионални териториални планове за засегнатите региони, където да защитят необходимостта от интервенции, какви мерки, в какви срокове и с какъв ефект ще бъдат предприети. Съгласно предварителното разпределение на средствата от Фонда за справедлив преход, сумата, отделена за България, е 458 милиона евро.

Курс към „зелено“ кредитиране, данъчни реформи за климатична устойчивост

Промените, които предстоят във финансовата сфера, са свързани с все по-широкото навлизане на „зеленото“ кредитиране. Националните бюджети ще трябва да използват в по-голяма степен зелени инструменти за бюджетиране и да пренасочат публичните инвестиции, потреблението и данъчното облагане към екологичните приоритети, като се премахнат субсидиите за всички пряко и косвено замърсяващи производства, продукти и услуги. Ще бъдат преразгледани и начините за данъчно третиране на зелените инвестиции. Насоките за държавна помощ в областта на околната среда и енергетиката ще бъдат преразгледани до 2021 г., за да отразят по-амбициозните цели на Зелената сделка до 2050 г., като ускорят постепенното извеждане от експлоатация на изкопаемите горива и премахнат пазарните пречки пред въвеждането на чисти продукти. Очакват се данъчни реформи, които да стимулират икономическия растеж и климатичната устойчивост, същевременно допринасяйки за по-справедливо общество и справедлив преход. Пряката задача на тези реформи е да изпратят правилните ценови сигнали и да предоставят подходящи стимули за устойчиво поведение от страна на производителите, ползвателите и потребителите, като се пренасочи данъчната тежест от труда към замърсяването и се вземат под внимание социалните аспекти. Насърчават се държавите членки да използват по-целенасочено възможностите за диференцирани ДДС-ставки, така че да се стимулират повишените екологични амбиции, например чрез по-нисък ДДС за биологични плодове и зеленчуци, по-ниски ставки за електромобили, и т.н.  В допълнение към тези мерки се очакват промени в митническата политика на ЕС. Освен споменатите вече въглеродни мита и данъци на границите на ЕС, всички химични вещества, материали, храни и други продукти, които влизат на европейския пазар, трябва изцяло да отговарят на съответните норми и стандарти на ЕС, а в качеството си на най-големия единен пазар в света ЕС може да определя изисквания и стандарти, които да се прилагат в рамките на световните вериги за създаване на стойност, за да бъдат допускани до единния европейски пазар.