ЗАРАЗАТА

0
139

Търсим баланс между предпазването и нормалния ход на живота

Коронавирусът може да ни даде глътка въздух от май до октомври.  COVID-19 е заразен като грипа, но по-смъртоносен.

Интервю на Даниела Денева

Д-р Петър Марков е експерт по инфекциозна епидемиология в Европейския център за контрол на инфекциозните болести в Стокхолм от 2018 г.

Завършил е медицина в Медицинския университет в София. След дипломирането си практикува клинично, а през 2000 г. заминава за Великобритания, където  специализира епидемиология в Лондонската школа по тропическа медицина, част от Лондонския университет. Веднага след специализацията е привлечен като епидемиолог към Британския център за контрол на инфекциозните болести и работи върху изследване и контрол на ХИВ, вирусни хепатити и други инфекции. Докато е в центъра, взима участие в разследването на епидемията на тежкия остър респираторен синдром (ТОРС), възникнала в Китай и Хонконг по това време, причинена от новия тогава ТОРС коронавирус. Три години по късно д-р Петър Марков се мести в Оксфорд, където е избран за лектор по биология на инфекциите едновременно в два колежа в Оксфордския университет – „Света Катерина“ и „Пемброук“. Там, в продължение на близо 10 години, обучава  студенти, много от които вече са лекари, епидемиолози или учени. Д-р Марков получава докторска степен от Оксфордския университет за изследванията си върху разпространението на нововъзникващи тропически вируси в Африка и Югоизточна Азия и проучванията върху способността на вирусите да се изменят и адаптират, така че да избегнат имунните защити на организма и да се установят като хронични инфекции.

След 2013 година д-р Марков се връща на континента – във Франция, първо в институт „Пастьор“ в Париж, където помага за основаването на центъра за глобално здраве, а по-късно в Университета в Лион, където прави изследвания върху разпространението на вирусни тропически трески като денга и зика.

ДД: Какво знаят учените за COVID-19? По-страшен ли е от другите подобни –SARS /ТОРС/ и МЕRS? Как са овладени те?

ПМ: Новият коронавирус е от същото семейство. Това са коронавируси и имат някои подобия, но все пак са различни. Има разлики както по отношение на патогенността, така и на заразността. При първия вирус от този тип, който ни стана известен от епидемията през 2002 г. – SARS или ТОРС, смъртността бе от порядъка на 10% – 10 от всички заразени умират, което е много висока смъртност. Вторият такъв вирус, който ни стана известен преди 7 години – МЕRS, близкоизточният остър респираторен синдром – при него смъртността е изключително висока – един от трима заболели умира. Но и двата вируса са с по-ниска заразност от новия коронавирус. Дотук оценките за смъртността му са от 0,3 до 1%, т.е. много по-ниско от другите два. Това е смъртност от общо всички заразени, като трябва да се има предвид, че голяма част от заразените нямат симптоми и аз включвам и това число. Т.е. новият коронавирус е много по-ниско патогенен от другите два, но по-заразен. МЕRS коронавирусът, който продължава и в момента да заразява хора в Саудитска Арабия, е много патогенен, много смъртоносен, но много ниско заразен. Той стои там и е много по-лесно да се ограничи епидемиологично на едно място, докато с новия коронавирус това е проблем.

Д.Д.: А в сравнение с грипа? По-дълъг ли е инкубационният му период, има ли подобен начин на заразяване, а също и на смъртност?

П.М.: Паралел с грипа е добър начин хората да вникнат в тази нова епидемия. Пак с уговорката, че данните за новия коронавирус са ограничени и не могат да се правят категорични оценки, засега се очертава, че заразността е подобна на тази на грипа. Т.е. може да очакваме, че неговото разпространение ще е в подобни размери. А размерите на сезонния грип са значителни. Той заразява стотици хиляди хора всеки сезон. По отношение на патогенността – очертава се новият коронавирус, по първоначални оценки, да е доста по-патогенен, по-смъртоносен от вируса на грипа. И това чертае една картина, която не е никак оптимистична.

Д.Д.: Кои са най-уязвимите групи от хора? Какво поразява вирусът и свързана ли е смъртността с различни хронични заболявания, които жертвите са имали?

П.М.: Безспорно огромното мнозинство от хората, които загиват от новия коронавирус, са над 60-годишна възраст, които са много по-рискови от младите и са с хронични заболявания – диабет, високо кръвно налягане, заболяване на сърдечно-съдовата система, с намален имунен отговор – онкоболни на химиотерапия или всякакви други, които по някакъв начин не са добре със здравето. Малките деца са с по-нисък риск от тежко заболяване и смърт, не говорим за заразяване. Бременните жени влизат в числото на младите хора в добро здраве, които също са ниско рискова група за тежко заболяване. Резултат, който е от последните дни – изследвания показват, че мъжете са с по-висок риск от тежко заболяване, отколкото жените.

Д.Д.: Защо?

П.М.: Това е все още наблюдение, което търси своето обяснение. Когато правим някакво научно изследване, наблюдаваме някакъв феномен. Обяснението му вече е следващата стъпка и може да отнеме години, докато се стигне до него. Всичко се прави в момента под натиска за бързи реззултати, които да дадат възможност да се контролира епидемията. Качеството на данните не винаги е идеално и много от тях са първоначално базирани на малки групи. Това винаги води до не особено високо качество на изводите. И трябва да ги разглеждаме като първоначални.

Д.Д.: Вярна ли е информацията, че хора, които са преболедували коронавируса, са се разболяли отново?

П.М.: Аз не съм попадал на доклади за такива случаи и не мога да коментирам, но мога да кажа, че не е странно в общия контекст на епидемиология на инфекциозните болести. За новия коронавирус не се знае, но има инфекциозни причинители – вируси и бактерии, при които имунитетът срещу тях е такъв, че не пречи на ново заразяване. Това е специфика на всеки различен вирус и не може да се обобщава. Не мога да изключа повторно заразяване да може да се случва и с новия коронавирус. Но ако това се случи – би било голяма новина и би предизвикало голям интерес. И по дедукция – тъй като не съм чул за подобно нещо, вероятно не е факт, поне към момента не смятам, че е наблюдавано подобно нещо.

Д.Д.: Може ли заразата да се предаде от човек без симптоми?

П.М.: Да, това е вече почти сигурно, че се случва. И е един от много големите проблеми за контрола на заразата. Не всеки, който се заразява, развива симптоми. Има хора, които прекарват заразното си състояние без да се разболяват. След това се елиминира инфекцията, но има значителни индикации, че този вид пациенти, които всъщност не са болни, могат да бъдат заразни за околните. Друг детайл – дори и хора, които в края на краищата развиват клинични симптоми и се разболяват, има индикации, че могат да бъдат заразни преди да развият симптомите. Това прави контролът над епидемията изключително труден. Защото ние по дефиниция, за да можем да препоръчаме изолация на някого, трябва да знаем, че той е заразен. Обикновено ние знаем, че е заразен, защото е болен. Никой не прави масово тестване на населението, за да види кой е заразен, обикновено някой се разболява, отива на лекар и разбираме, че е болен. Когато се установи, че заразата е новият коронавирус, казваме да си стои вкъщи. Но ако той няма симптоми, не можем да направим нищо. Той може да заразява хора без да знае.

Д.Д.: На какво се дължи внезапното избухване на заразата в Италия, Южна Корея, Иран – страните са в различни части на света?

П.М.:Тази внезапност е феномен за нас като наблюдатели на процес, който е протичал постепенно и скрито и той е свързан точно с това, за което говорехме. Вероятно в Северна Италия е имало хора, които са били заразени след като са се върнали от Китай или друга страна. Те са били заразени без да се разболяват и са можели да заразят много други хора в продължение на седмици. И тогава тези много новозаразени са започнали масово да развиват симптоми. И погледнато повърхностно, ние виждаме, че изведнъж много хора се разболяват. Но процесът е бил подмолен. Това важи не само за Италия, но и за всяка страна, където имаме докладвани случаи за много кратко време. Светът е свързан, Китай е водеща икономическа сила, има много бизнес, хората пътуват до там, връщат се, китайските туристи пътуват. И това е посяване на инфекции на много места, които стават известни едва когато изведнъж започнат да се разболяват много хора. Допълнителен ефект има и фактът, че държави, в които все още няма епидемия, не са практически подготвени и идентификацията на случаите понякога може да бъде направена малко късно –  дори и да е имало доста хора със симптоми, в по-късен етап да се хванат. Когато вече има епидемия в една държава, тя се стяга и мерките са много по-адекватни. Допълнителен много важен фактор за пропускането на начални случаи е и фактът, че симптомите на новия коронавирус са много подобни на зимните въздушно-капкови простудни заболявания като грип, като обикновената настинка. Това прави разпознаването много трудно. Не е необичайно пациент да отиде при общопрактикуващ лекар със симптоми на коронавирус и  той да не бъде разпознат. Особено в по-ранните етапи, когато епидемията все още не се е установила и общопрактикуващите лекари не мислят за това. Когато за новият коронавирус се мисли като за инфекция, която е на друг континент, не касае нас, тогава хората, дори общопрактикуващите леканри не гледат активно като възможност да е това.

Д.Д.: Колко време е може да пренася заразата човек, носител на коронавирус?

П.М.: 14 дни е карантината, защото толкова е горната граница на инкубационния период – това е времето между заразяването на човек и проявяването на симптоми. Ако някой е дошъл от Китай, ние го слагаме 14 дни под карантина, защото знаем, че ако е заразен, ще развие симптоми до 14 дни. Ако не ги развие, приемаме, че не е заразен. А периодът на заразност започва доста след заразяването. Човек, когато е заразен, не предава заразата веднага. И затова ми е трудно да дам точна оценка поради факта, че все още малко се знае за вируса. Но периодът на болестта трае между 2 и 3 седмици. Допускам, че първите две седмици вероятно човекът е и заразен. Но той може да е заразен и ден-два преди да се разболее. Това е нещо, за което все още малко се знае.

Д.Д.: Адекватни ли са мерките, които вземат правителствата със затваряне на цели градове и области, със затваряне на летища и карантина за пътувалите в определените за рискови държави?

П.М.: Трудно е да се даде оценка доколко са адекватни. Това са мерки, които е добре, че се взимат, защото те намаляват риска за влизане на инфекции в дадена държава. Колкото по-строги са тези мерки, толкова повече се намалява рискът за влизане на инфекция. Но както знаете, колкото по-ограничаващи са мерките, в по-голяма степен има склонност да се нарушават. Затова се търси някакъв баланс между предпазване и това да не се спира напълно животът на хората.

Аз мисля, че вирусът е достатъчно заразен и фактът, че има много безсимптомни носители, които ние не можем да разпознаем – съчетанието от тези две неща прави доста трудно да бъде реално спряно разпространението на коронавируса. Според мен в много от държавите извън Китай вече инфекцията е пристигнала и мерките не могат да я спрат. Но те могат да забавят разпространението на глобално ниво на инфекцията, да направят кривата на нарастване на случаите много по-заоблена. Това е важно, защото води до по-малко хора, които ще се разболеят и  по-малко хора, които ще загинат от вируса. Като цяло забавя процеса. За нас очакването на новата ваксина е много важен момент. Но тя няма да дойде скоро, затова колкото повече забавим процеса, толкова по-добре.

Д.Д.: Препоръчвате ли на българите да отложат пътуването си в страните, където има по-голямо разпространение на заразените от коронавируса?

П.М.: Да, разбира се. Най-добрата лична защита срещу инфекции, които се предават по въздушно-капков път, е самоизолацията, доколкото е възможно човек да избягва места, където има събрани накуп много хора. Колкото по-малко контактува с други хора, толкова по-нисък е рискът. Това трябва да бъде практикувано с нивото на риска в дадена държава. Аз не бих препоръчал някой в България да се самоограничава /б.ред. интервюто е взето на 25 февруари 2020 г./ Но не бих пътувал към Ухан, не бих пътувал никъде в Китай, освен ако не е нещо много важно. Трудно е да се даде черно-бял съвет. Всеки трябва сам да прецени колко важно е пътуването, накъде е, колко случая има там и дали си струва риска.

Д.Д.: В Китай не пътуват чак толкова българи, колкото например в Италия. 

П.М.: Зависи какво човек прави и къде се намира. Например в Северна Италия повечето случаи са концентрирани в няколко градчета в една част на Ломбардия, която не е много голяма. И повечето от случаите са епидемиологично свързани, т.е. това са няколко миниепидемии на едно място. В останалите части на Ломбардия няма случаи. И както се казва – дяволът е в детайла. Зависи къде точно отивате и какво правите. Рискът при всекидневни обичайни занимания, движение по улицата и пазаруване в магазини е доста нисък. Но ако човек ходи на места, където има огромни струпвания от хора и в рамките на един час ще се размине с 2000 човека – разбира се, рискът е много различен заради контактите.

Д.Д.: Не се ли създаде по-голяма истерия от страна на институции и медии по отношение на коронавируса? Как оценявате комуникацията за епидемията у нас и по света?

П.М.: Аз не виждам истерия, а разтревоженост, която е напълно оправдана. Защото ние имаме епидемия, която е от заразен и доста патогенен вирус. Вече имаме 7000 починали. В момента епидемията е в по-малък мащаб в сравнение с потенциала си. До момента имаме над 183 000 заразени. Сезонният грип заразява стотици хиляди по света. Т.е. ако имаме подобна заразност на коронавируса, броят на случаите може да бъде 100 пъти по-висок. И може сами да прецените какво ще означава това за смъртността. Аз мисля, че отразяването в медиите не е прекалено в никакъв случай. Адекватно е. Преди да излязат новите случаи в Италия и Иран мисля, че инфекцията се възприемаше като проблем, който не ни касае. Сега вече започва да става ясно, че ни касае. И е сериозен проблем.

Д.Д.: Кога очаквате да има спад на разпространението на епидемията? Смяната на сезона ще повлияе ли на вируса? Ако ваксината скоро няма да я имаме, поне природата да ни помогне.

П.М.: Очакванията за ваксина са с едногодишен хоризонт напред. Надеждата на първо време е евентуалната сезонност на вируса. Това е хипотеза, която се основава на сезонността на други подобни вируси – вирусът на обикновената настинка, грипът, въздушно-капковите респираторни заболявания обикновено намаляват след март – април. Ако това се случи със заболеваемостта от новия коронавирус, можем да имаме един светъл период от май до октомври. 5-6 месеца, което ще ни даде времеви бонус, една преднина, докато изчакваме ваксината и докато се намерят някакви специфични антивирусни средства, които да помагат. Извън тази надежда за лятна сезонност, моите очаквания са инфекцията да се разпространява и да е трудно да бъде контролирана, за съжаление.

Д.Д.: Очаквате наесен отново да се разпространява?

П.М.: Да. Положителната страна на сезонността има една обратна страна – и тя е, че сезонността в Северното и Южното полукълбо е различна. И когато в Северното полукълбо заболеваемостта от вируса намалее, аз очаквам в Австралия, Нова Зеландия,  Бразилия и Аржентина да има увеличение на заразените. Коронавирусът може да изчака там, докато отмине лятото в Северното полукълбо. Аз не очаквам че през летния сезон ще приключи епидемията. Това са разсъждения, основани на принципи, които ми помагат да имам по-информирани очаквания. Разбира се, бъдещето никой не може да предвиди. Какво точно ще се случи – ще видим.