Васил Димитров, управител на „Оберон радио макс“ ЕООД: Когато няма бизнес, плащането на осигуровки и 40% заплати е практически нонсенс

0
418

Васил Димитров, управител на „Оберон радио макс“ ЕООД, част от която са радиостанциите Фреш, Зи рок, ФМ+, Мелоди, създател на радиостанциите Класик ФМ, Джаз ФМ и Енджой

Мярката 60 на 40 не само че не работи, а тя изкривява конкуренцията в полза на големите играчи

В радио бизнеса на ръководна позиция съм от 25 години. От 1994 съм изпълнителен директор и на „Кантус Фирмус“ АД – една от най- активните концертни организации в сферата на класическата музика и джаза в България. Създател съм на оркестъра на Класик ФМ радио и на „Европейски музикален фестивал“, както и председател на УС на „Българска фестивална асоциация“.

Мерките на правителството за подпомагане на бизнеса, в съответствие със създадената ситуация от пандемията с КОВИД 19л, за съжаление, не са адекватни.

Така сериозно прокламираната мярка 60 на 40 започна грешно с това, че за работодателите оставаше задължението да платят 100% от осигуровките на служителите си. А когато няма бизнес, или в много случаи е забранено да се извършва, както е в туризма, изкуствата, ресторантьорството, това е практически нонсенс. В тези множество засегнати компании няма как да се плати и делът от 40% заплати.

Въпреки поправката на мярката с това, че държавата поема и съответната част от осигуровките, тази така широко рекламирана мярка не може да бъде гордост за правителството.

От нея могат да се възползват фирми, които са в стабилно положение, с РАБОТЕЩ бизнес по време на извънредното положение.

Но в тази мярка има и заложени скрити прегради пред голяма част от нуждаещите се от помощ предприятия. И това са изисквания на декларация, че съответната фирма е била в добро финансово състояние преди кризата. И тук въпросът е, ако една фирма е плащала редовно данъците си и осигуровките на за служителите си на държавата, била ли е тя в добро финансово състояние? Оказва се, че отговорът е НЕ, ако тя е имала загуби от предходни години, които надвишават с повече от 50% капитала на дружеството. Това е обидно за бизнеса, който е редовен платец на държавата, но е имал загуби, надхвърлящи например 2 500 лв., което е 50% от капитал – 5 000 лв.

За съжаление, това изискване е заложено и при прилагане и на друга мярка за подпомагане на бизнеса, тази на министерство на икономиката за безвъзмездна помощ от 3 000 до 10 000 лв.

Така истински закъсалите от извънредното положение фирми се превръщат в жертва на мярката 60 на 40 и на другата посочен по-горе, защото въпреки, че са плащали редовно към бюджета, техните по-богати конкуренти ще получат субсидия и по този начин големия изяжда по-малкия с помощта на държавата.

Мярката 60 на 40 не само че не работи, а тя изкривява конкуренцията в полза на големите играчи.

Не е късно правителството да я промени по такъв начин, че помощта, която всъщност са парите от внесени данъци от фирмите, за които е предназначена,  да бъде безвъзмездно изплащане на 60% от заплати и осигуровки на всички фирми, които са плащали данъци и осигуровки и да не се разглежда състоянието им преди кризата, ако редовно са плащали данъци и осигуровки.

И накрая нека да уточним какво значи помощ.

Когато искаме да помогнем на бедни и гладни хора, не ги питаме колко им е дохода, за да лишим от помощ тези, които не са имали пари да си платят тока и парното и за сметка на тях да подпомогнем по-силните финансово, защото първите и без това нямат пари за лекарства и ще си умрат.

Ако въобще е нужно да се прави разлика между нуждаещи се от помощ и такива, които ще се оправят сами, то решение би трябвало да се взима на база налични средства по банковите сметки на всяка компания, кандидатстваща за помощ. Тези, които разполагат със средства да покрият разходите си за 6 месеца, могат да отстъпят крачка назад и да се даде предимство на останалите, които не могат да покрият тези разходи, защото не разполагат със свободни средства.

Кризата въобще не е свършила. Има време за промяна на мерките.