Търговската марка в основата на успешното бизнес лидерство

Николай Ст. Братов е докторант в Института по “Интелектуална собственост и технологичен трансфер“ към Университета за национално и световно стопанство и хоноруван преподавател към института по дисциплините- “Нелоялни бизнес практики“ и “Интелектуална собственост“. Също така е дипломиран магистър със специалност- “Творчески индустрии и бизнес“, специализация- “Интелектуална собственост и бизнес в индустрията“. През 2018 г., успешно завършва “Патентно-правна специализация- патентни за изобретения, полезни модели, промишлени дизайни, марки и географски означения“ във връзка с проведено съвместно обучение на Института по “Интелектуална собственост и технологичен трансфер“ и Патентно ведомство на Република България. Притежава над 8 г., професионален стаж в публичната и държавна администрация в областта на административния контрол. Към настоящия момент служебната му деятелност е свързана с административнонаказателната защита на права на притежатели на обекти на индустриална собственост. Интересите на Николай Ст. Братов са предимно в областта на индустриалната собственост по отношение на марките, промишлените дизайни, географските означения, нелоялната конкуренция и недобросъвестните търговски практики, фирмените и търговски наименования, домейн имената и тяхната правна и бизнес закрила, както и в създаването на мерки за ефективна борба срещу нарушенията на права на притежатели на обекти на индустриална собственост, осъществявани в интернет пространството.

0
0

В теорията и практика все още не съществува единно определение за това, какво трябва да включва в себе си понятието “лидерство“. Може би това е и правилният подход, тъй като не е възможно да има едно общовалидно и общоприето определение. Това се дължи на факта, че лидерството се осъществява от лидери, които са неповторими по дефиниция, каквито между впрочем са и обектите на индустриална собственост и по специално един от тях, а именно търговската марка, наричана по-нататък за краткост “марка“ като творчески резултат на нашата индивидуалност, неповторимост и човешка креативност. Изследователите на лидерството са създали теории основани на личностни характеристики, ситуации на взаимодействие, функции и други. И разбира се всяка от теориите предлага свое определение за лидерство. Това, което обаче трябва да се отдели от лидерството и да се пречупи през призмата на марката е “бизнес лидерството“.

Бизнес лидерството е процес, който създава последователи и ги кара да искат да постигнат предварително зададените организационни цели. Лидерството включва дейности като определяне на визията, грижа за последователите, отлично изпълнение на целите и задачите, стимулиране на иновации, изобретяване на бъдещето и други. Последователното и внимателно анализиране на това понятие, очертава ролята и мястото на марката като един от обектите на индустриална собственост, която да бъде важното и необходимо средство за постигане на успешното бизнес лидерство в условията на съвременния пазар на стоки и услуги. Той от своя страна е една своеобразна, силно динамична и високо конкурентна среда в която оперират различни стопански субекти. Именно тази силно конкурентна и динамична среда в която потребителите са водени от желанието да постигнат максимална удовлетвореност на своите нужди при заплащането на възможно най-ниска цена на стоките и/или услугите в релация с непрестанната борба за пазарно надмощие между отделните конкуренти, изисква от бизнеса да бъде адаптивен, но и същевременно да не се отклонява значително от това да реализира печалба и да постига в дългосрочен план своите стратегически цели. Този баланс може да се осъществи като цяло чрез обектите на индустриална собственост и по специално чрез марката. Традиционно е прието, че принципно материалните активи формират по- голямата част от стойността на бизнеса и че до голяма степен именно от тях зависи неговата пазарна конкурентоспособност. Независимо от това, поради свойството изчерпаемост на материалните активи, тенденцията в бизнеса е преориентирането му към нематериалните такива, какъвто е марката за която е характерно точно обратното, да увеличава своята пазарна стойност във времето. Съгласно законовата дефиниция на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ “… марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица…“. Тази формулировка направена в закона позволява да се определи същността на марката като обект на индустриална собственост, докато в чл. 10, ал. 3 от ЗМГО се определя, че “… правото върху марка е изключително право…“. Изключителният характер на това право на притежателя на марка се изразя в следните правомощия, посочени в чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, а именно, че “… правото върху марка включва правото на притежателя ѝ да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност…“. Първите две правомощия изразяват една “положителна възможност“ от правото на притежателя да използва марката и да се разпорежда с нея. Именно те са в основата на успешното бизнес лидерството. Например да вземем онази представителна същност на марката, която поражда в съзнанието на потребителите проявата на част от нейните бизнес идентификатори като асоциативност и последваща маркова лоялност и то само въз основа на факта, че марката е знак способен да отличава стоките и/или услугите на притежателя от тези на други лица. Представителната същност на марката е израз на нейната отличителност, която от своя страна пък е резултат от “правилното използване и разпореждане“ с нея. Благодарение на тази отличителност бизнес лидерът може да влияе директно върху потребителското поведение относно избора на стоки и/или услуги при равни други условия на пазара. Третият елемент от изключителното право на притежателя на марка може да бъде определен като “негативната възможност“, която му позволява да забрани на други лица, без негово съгласие да използват в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Благодарение на тази възможност, а и не само той реализира чрез отговорните национални държавни институции реалната защита на това своето изключително право, възпрепятствайки лица с противоправно поведение да осъществяват дейности или да извършват действия, накърняващи неговите правомощия по отношение на регистрираната марка. Нематериалният характер на марката като първоначално творческо решение за бизнеса целящ да отличи своите стоки и/или услуги на пазара от тези на други лица, позволява нейното “многократно“ и неограничено използване, без да са налице типичните амортизационни процеси протичащи при материалните активи за които вече се спомена, а напротив с времето нейната стойност като творчески резултат, представляващ актив на бизнеса се увеличава при провеждането на ефективни маркетингови стратегии и прилагането на ефикасни управленски подходи. Бизнесът трябва да се съобрази с някои особености на марката като обект на индустриална собственост в изграждането на своята стратегия за постигане на успешно бизнес лидерство, а именно, че тя се ползва със закрила само, ако са изпълнени определени законови изисквания свързани с нейното заявяване и последваща регистрация. Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМГО, заявката за марка трябва съдържа определени реквизити неизчерпателно посочени тук, като името и адреса на заявителя; представяне на марката; списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията; вид и тип на марката; данни на представителя по индустриална собственост или адвоката, когато са упълномощени такива; адрес за кореспонденция; описание на марката и други. Закрилата се предоставя за определен период от време, а съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗМГО “… срокът на действие на регистрацията е 10 години от датата на подаване на заявката…“, като регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от 10 години. Закрилата е и териториално ограничена, а тя самата произтича от стоките и/или услугите за които е регистрирана марката. От друга страна, марката предоставя на притежателя чрез своята същност и една добавена стойност към стоките и/или услугите, които са част от фирменото портфолио. Осигурява му монополно положение и конкурентно предимство пред всички останалите участници на съответния пазар. И на последно място, но не и по важност, притежателят може да осъществява бизнес със своята марка като обект на собственост, дори и тя да не е в установена материална форма, а именно въз основа на факта, но и не само, че в чл. 23 от ЗМГО е уредено т.нар. “прехвърляне на правото върху марка“, възможността за сключването на т.нар. “лицензионни споразумения“ в полза на трети лица, която е уредена в чл. 24 от ЗМГО, в чл. 25 от ЗМГО т.нар. “правото върху марка като обект на обезпечение“, в чл. 27 от ЗМГО т.нар. “правото върху марка като обект на особен залог“ и други.

Целия материал прочетете в БРОЙ 2021/06

 

автор: Николай Ст. Братов, докторант

“Институт по интелектуална собственост и технологичен трансфер“- УНСС