Свилен Трифонов, заместник-председател на Общински съвет – Плевен: Въведените критерии за ползване на помощта 60/40 автоматично затварят вратите на голяма част от фирмите

0
872

Свилен Трифонов, Заместник-председател на Общински съвет – Плевен, мандат 2019 – 2023 г., юрист, магистър по икономика:

Въведените критерии за ползване на помощта 60/40 автоматично затварят вратите на голяма част от фирмите

Ситуацията води до умозримото схващане, че държавата е склонна най-лесно да се отърве от най-уязвимите

*Статията е изготвена на 31.03.2020

Уинстън Чърчил е казал: „Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията.“

В момента, в условията на глобална  икономическа криза и пандемия, този израз  оживява пред очите ни и създава усещане за нещо ужасяващо в съзнанието на всеки, който има познания в областта на финансите.

За да се изведат необходимите изводи възможно най-коректно, е добре да се направи разграничение между отделните области в България и да се отговори на въпроса: В цялата страна ли ще се усети по един и същи начин безпрецедентната ситуация?

Ще споделя мнението си и преките наблюдения, които имам спрямо микро и малките предприятия в гр. Плевен и близките до него населени места, съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия.

В една криза винаги има и печеливши. В случая, това са търговците и производителите на хранителни продукти, стоки от първа необходимост, насочени към бита и превенцията на коронавируса. Фармацевтичният бизнес също не усеща страданията на кризата и сриващата се икономика, а напротив – вероятно в момента се инкасират рекордни печалби.

По отношение на най-потърпевшите и област Плевен не прави изключение – затворени са питейни заведения, ресторанти, фитнес зали и всички останали посочени в заповедта на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/ 13.03.2020 г. Интересно е как реагират бизнеси, които условно имат право да осъществяват дейност при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Някои опитват да продължат дейността си, дори и на загуба или при нулева печалба, за да запазят авторитета и доверието, което са си изградили спрямо клиентите. Касае се за малки производствени предприятия, търговски обекти и много други. Но това по-скоро е изключение. Заради създалата се паника и ограничено придвижване, потреблението на стоки, извън тези от първа необходимост, се е свило, за някои дори до нула. Това води до затваряне на обекти и освобождаване на наетия персонал, без значение дали търговските субекти попадат в ограниченията на цитираната заповед.

Като мярка за противодействие на негативните икономически последици, Министерски съвет прие Постановление № 55 от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година. Касае се за напълно блокираните и лишени от възможност да работят и за тези, които могат да удостоверят намаление на приходите от продажби с не по-малко от 20 % през съответния период, посочен в постановлението, когато работата е преустановена за целия период или за част от периода на извънредното положение, но за не повече от 3 месеца. Така наречената мярка 60 на 40 представлява процентът от заплатата, който ще трябва да заплащат на работника съответно държавата и работодателят, изчислени на база осигурителния доход за месец януари. Работодателите, кандидатстващи за получаване на компенсации, не трябва да са обявени в несъстоятелност или да са в производство по несъстоятелност или ликвидация. Друго условие е работодателите да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и да не съкращават персонал през периода на получаване на компенсациите. Въведените критерии за ползване на тази помощ автоматично затварят вратите на голяма част от фирмите. Дали се касае за реална помощ? По-скоро усещането е, че не. При брутно трудово възнаграждение от 1000 лева, и при заложен коефициент за вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ за 2020 г. 0,5 % (код 47 Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети), цифрите изглеждат по следния начин: работодателят следва да плати общо 966,18 лева, от които 775,98 лева нетно трудово възнаграждение на работника и 190,20 лева осигуровки, след което да чака от държавата помощ от 465,59 лева, т.е. по-малко от половината. Няма яснота колко време ще продължи изолацията, и свързаната с нея криза, както и какви ще са реално спадовете в цифрово изражение след това. Не се знае, за да се получи държавната помощ, колко пари реално ще трябва да изхарчи бизнесът. С други думи това е една икономическа мярка с неясни последствия. До какво води това притеснение? До търсене на правни механизми за масово освобождаване на работниците и регистрация на същите в Териториалното поделение на „Бюро по труда“ – Плевен. Най-малките нямат резерв дори и за един месец. Заплатите и разходите по наетия персонал са само едно от перата. Не се отчитат наемите, разходи за суровини в условията на несигурност и постоянно променящи се цени, разходите по кредити и др., без които не може да се осъществява дейността. Така очертаната ситуация води до умозримото схващане, че държавата е склонна най-лесно да се отърве от най-уязвимите. Не се отчита, че реално това е гръбнакът на икономиката и основните данъкоплатци, при здрава и прогресираща държава. Националният съвет за тристранно сътрудничество не отчете реалните потребности на описаните бизнес субекти при изготвяне на критериите за подпомагането им.

Единствената възможна мярка, която може да спаси микро и малките предприятия, е цялостно поемане на заплатата за периода на извънредното положение и месец или два след това, в това число и освобождаване от осигурителната тежест, която е най-големият товар в момента, защото се носи дори и без да се извършва каквато и да е дейност.