Правен прочит на тиймбилдинга: командировка, обучение или доброволно мероприятие?

0
78

Текст Адвoкат Десислав Владимиров

Управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Владимиров Кискинов“

Дружеството е с изградена репутация в предоставянето на правни услуги на търговски дружества от малкия и среден бизнес, сдружения, старт-ъп компании, както и корпоративни структури. Основен приоритет на адвокатското дружество е осигуряването на устойчивост и баланс между потребностите на бизнеса за развитие и растеж от една страна и от друга – съответствие с нормите на закона. Това предполага освен висок професионализъм, и креативност за предлагането на решения, които са както издържани от юридическа страна, така и адекватни на икономическата и бизнес среда. В дейността си дружеството предоставя богат спектър от правни услуги, както в традиционни правни отрасли като търговско и дружествено право, трудово, осигурително и данъчно право, и др., така и в сфери като енергетика, електронна търговия, защита на лични данни, защита на конкуренция и др.

Адв. Владимиров оглавява практиката на адвокатското дружество по процесуално представителство, търговско и дружествено право и трудово право, като опитът му включва също така енергийно право, данъчно право, вещно право и др. Водил е поредица от обучения и лекции с фокус върху привеждането на бизнеса в съответствие с правните регулации и добрите практики. През годините адв. Владимиров е натрупал опит като адвокат и процесуален представител, както и като арбитър по търговски спорове.

Организирането на тиймбилдинг се асоциира от работодателите най-често с разходването на финансов ресурс и организация. Всъщност, организирането на тиймбилдинг изисква малко по-добра подготовка и документална организация. В българското законодателство липсва легална дефиниция за тиймбилдинг и съвсем естествено е работодателите да си задават редица въпроси в тази насока.

Основните групи въпроси са свързани с данъчното и трудовото законодателство. Както е  известно, тиймбилдингът е мероприятие, организирано от работодателя, с цел сплотяване на колектива и/или повишаване квалификацията на работниците и служителите в предприятието. Това мероприятие обикновено се провежда на място, различно от работното, за сметка на работодателя и продължава повече от едно денонощие.

Тук се поставят редица въпроси: щом се организира от работодателя и е за негова сметка, то тогава счита ли се за дейност във връзка с работния процес, част ли е от трудовите задължения на работниците и служителите, следва ли да се командироват работниците и служителите за участие тиймбилдинг, в случай че работник или служител пострада по време на тиймбилдинг, това приема ли се за трудова злополука, как се третират разходите и др.? Доколкото най-сериозни последици за работодателя би имало в случай на злополука с работник или служител по време на тиймбилдинг, която бъде квалифицирана като трудова, то това е и „най-болезнената“ тема.

Естественият подход, за да се даде отговор на тези въпроси, е проверка и тълкуване на релевантните нормативни актове. По-практичният подход, обаче, е да се провери какво мислят държавните органи по този въпрос.

На интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика в отговор на въпрос (може би от работодател) експертите от министерството изразяват становище, че когато тиймбилдингът е организиран извън работното място, работниците и служителите следва да се командироват, като същите имат право на пътни, дневни и квартирни. На пръв поглед изглежда, че това тълкувание дава отговори на всички поставени по-горе въпроси.

Същевременно, разяснение изх. № 2-1382 от 02.08.2010 г. на Национална агенция по приходите относно данъчното третиране на разходи за командировките ни дава насоки по отношение на данъчното третиране на разходите. В това разяснение, за да достигне до изводите си, данъчната администрация прави тълкувание на релевантните трудовоправни норми, като стига до извода, че тиймбилдингът е мероприятие, което няма характера на командировка по смисъла на трудовото законодателство.

Очевидното противоречие между двете становища дава допълнителна храна за размисъл за изясняване на спорните въпроси.

Съгласно чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), за да е налице командировка, е необходимо 1) работникът или служителят да бъде изпратен от работодателя, 2) на място различно от обичайното му работно място, 3) за изпълнение на трудови задължения, като 4) това изпращане следва да е продиктувано от служебна потребност на работодателя.

С други думи, отговорите на поставените въпроси са различни в зависимост от начина, по който е организирано мероприятието „тиймбилдинг“.

Действащото законодателство позволява тиймбилдингът да бъде организиран например като обучение в изпълнение на задълженията на работодателя по чл. 228а от КТ и на работниците по чл. 228б от КТ. В тази хипотеза работниците и служителите ще са задължени да участват в организираните от работодателя мероприятия и следва да бъдат командировани, с произтичащите от това последици. Съответно, при увреждане на здравето на работник или служител по време на това мероприятие, то това ще е трудова злополука. Този извод се налага не само от разпоредбата на чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване, но и предвид приетото от съдебната практика, че когато е налице функционална връзка между увреждането и осъществяваната работата, е налице трудова злополука. Тази функционална връзка е и в пряка зависимост от задължителния характер на мероприятието.

Разбира се, в случай че тиймбилдингът е организиран като доброволно мероприятие, извън работно време, дори и разходите да се поемат от работодателя, то тогава няма необходимост от командироване. Също така, работодателят не би носел отговорност за настъпили увреждания по време на мероприятието.