Позиция на АИКБ за промените в Закона за ДДС

0
35

Асоциацията на индустриалния капитал в България изрази своята позиция относно мерките на правителството за подкрепа на бизнеса срещу шока от пандемията с COVID-19 и свързаните с това промени в Закона за ДДС. Ето какво написа председателят на АИКБ Васил Велев в отворено писмо до шефовете на парламентарните комисии по икономическа политика и туризъм и бюджет и финанси – Петър Кънев и Менда Стоянова:

 Асоциацията на индустриалния капитал в България е на принципна позиция в подкрепа на настоящата данъчна система на Република България, която е изготвена така, че да осигурява добри и предвидими условия за извършването на стопанска дейност в страната. Всяка промяна в системата би изложила на риск и би поставила под съмнение стабилността и предвидимостта на бизнес средата и би отправила неблагоприятни сигнали към предприятията и инвеститорите. Именно по тази причина, стабилността на данъчната система и избягването на каквито и да е промени в нея, особено след като е доказала своята адекватност посредством непрекъснатото подобряване на събираемостта и изпълнението на приходната част на бюджета, следва да бъде избягвано.

В същото време АИКБ отчита сериозността и дълбочината на предизвикателствата, пред които е поставена българската икономика и особено някои нейни сектори, поради мерките за предотвратяване на разпространението на епидемията от COVID-19. Във връзка с това приветства инициативите на законодателната и изпълнителната власт за предвиждане на мерки за подкрепа на икономиката като цяло, както и на най-засегнатите сектори. Като такива мерки приемаме предложенията за изменения в Закона за данъка върху добавената стойност, внесени от г-н Ципов и група народни представители. Обръщаме внимание на следните конкретни моменти:

  1. АИКБ припомня отново позицията си, че следва да бъдат подкрепяни доходите на хората, за да могат да си плащат сметките и покриват разходите, а не да се субсидират цени или поемат разходи от бюджета. Затова ние не подкрепяме намаляването на ДДС за храни, лекарства, детски стоки и др., правено с цел намаляване на цени за всички. Подкрепата на доходите на работещите в предприятията в затруднение с мярката за компенсиране на отсъстващия доход при спиране на работа или при непълно работно време (за времето, когато не се работи) би помогнала за запазване на много повече работни места и би била много по-ефективна, ако бъде в съотношение 60/0 или 60/15. Така много повече предприятия, изпаднали в затруднение поради коронакризата, ще могат да се възползват от нея и да не извършват съкращения, а не само онези, които имат финансови резерви, за да доплащат нелогично и несправедливо възнаграждения до пълния им размер на работници, които не полагат труд.
  2. АИКБ подкрепя принципно всички мерки, които биха „изсветлили“ трудовите правоотношения, биха увеличили доходите и стимулирали потреблението. В тази посока подкрепя увеличението на минималния осигурителен доход за икономическите дейности 55, 56 и 79 – Хотелиерство, Ресторантьорство, Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации от 610 лв. на 800 лв., като споделя мотивите, с които това е направено, и вярва, че подобна стъпка отразява икономическите реалности в тези сектори, след като е предложена от браншовите им организации.
  3. АИКБ може да подкрепи евентуално намаляване на ставката на дължимия данък добавена стойност до 9 % само като антикризисна мярка с временен характер за подкрепа на сектора, като отчитаме, че дейността на хотели, места за настаняване, питейни заведения и заведения за хранене e най-засегната от мерките за предотвратяване на разпространението на COVID-19. АИКБ подкрепя и мярката, насочена към книгоиздаването и разпространението, тъй като тя обхваща и учебниците и учебните пособия, свързани с публични разходи, така че нейното въздействие върху бюджета ще е и по-ограничено.
  4. Не споделяме позицията, че намаляване на ставката за тези два сектора трябва да е съпроводено с увеличаване на други данъци. По-малкото приходи в бюджета (от порядъка на 160 млн. лева общо за двата сектора) могат да бъдат компенсирани с повишена събираемост, повече приходи от осигуровки и подоходен данък предвид увеличения осигурителен доход, както и с намаляване на разходите на администрацията. Даже и нищо от това да не се случи, бюджетният дефицит би се увеличил от едва 2,8% на не повече от 3,0 %. Това не представлява някакъв сериозен проблем предвид прогнозата на Европейската комисия за бюджетен дефицит за останалите страни в Съюза от 4,8% до 11,1% или средно за държавите членки в размер на 8,3%.