Петър Ризов, управител, NET1: Да мислим как да бъдат подкрепени секторите от икономиката, които работят

0
591

Колкото повече позволим на страха да ни води, толкова повече сами се вкарваме в спиралата на икономическата катастрофа, от която няма излизане

Петър Ризов е управител на NET1 – водещ телекомуникационен оператор на територията на град София. Компанията повече от 13 години предоставя Интернет и Телевизия за домашни потребители, както и интегрирани телеком решения за бизнес клиенти. Петър Ризов е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и MBA в Американския университет в България. Има повече от 20 години опит в управлението на екипи и компании в сферата на бързо оборотните стоки, телекомуникации и финанси. Председател на УС на БАБТО (Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори).

Затрудненията, които срещаме, са в драстичното увеличение в потреблението на интернет, което води до значително повишаване на оперативните и непланирани капиталови разходи. В първите дни на извънредното положение имахме сериозни трудности в намирането на предпазни средства за служителите ни, които не могат да са “home office”. Нормативен хаос – заповеди и решения, които се променят през няколко часа. Известно неразбиране или подценяване при някои политици на важността на дейността ни за поддържане на нашата критично важна в момента инфраструктура.

Относно икономическите мерки на правителството мисля, че част от тях са в правилна посока. Други са трудно приложими – не мога да си представя как бизнес, който е спрял заради наложените ограничения и забрани, останал е без приходи и не е наясно как и кога ще може да заработи отново, би могъл да се ползва от мярката 60/40. Виждаме и ефекта в главоломно увеличаващия се брой безработни. Политиката на част от общините да освободят наемателите си от задължението да плащат наем за помещения, които не могат да ползват, е похвална. Засега не е ясно как точно ще работи финансирането на засегнати от извънредното положение бизнеси чрез кредити от ББР.

В ситуация, в която не знаем колко дълго ще продължи извънредното положение, а вече знаем, че дори и след като приключи, предишният ни живот няма да се върне като с магическа пръчка, спрелите бизнеси няма да тръгнат изведнъж, все едно че нищо не се случило, а част от бизнес моделите ще се променят радикално. Би трябвало да мислим как секторите от икономиката, които все още работят, могат да бъдат подкрепени – например със служители или ресурси от временно спрелите бизнеси. За селскостопанските производители – всички прочетохме, че английските фермери са готови да организират чартърни полети за сезонните работници от Източна Европа, включително и България, защото няма кой да им прибере реколтата. Тези хора, които сега са тук, могат да се включат в нашето селско стопанство, което от години изпитва недостиг на работна ръка. Фирмите от туристическия бранш, които разполагат с превозни средства, могат да предложат такива на куриерските фирми и тези, които се занимават с доставки по домовете – всички те бяха претоварени (особено тези, доставящи хранителни продукти). Примерите са много, но най-важно е да осъзнаем, че няма никой да ни помогне, ако не си помагаме сами. Знам, че всеки български предприемач мисли и много вече действат в тази посока.

Най-важното, за да оцелее икономиката ни, е да се стимулира потреблението. Без потребление няма приходи в бюджета. Ако няма приходи в бюджета, колкото и големи заеми да изтегли правителството (ако има кой да ги даде на неработеща икономика) никога няма да стигат за всички социални и други належащи разходи. Всички големи световни икономики са засегнати и всеки ще спасява първо себе си. Не е достатъчно да купуваме само храна и лекарства. Трябва да си плащаме сметките и да не се отказваме от всичко само защото ни е страх от неизвестното. Колкото повече позволим на страха да ни води, толкова повече сами се вкарваме в спиралата на икономическата катастрофа, от която няма излизане.