Пътят за решаване на проблемите в здравеопазването минава през пълна приватизация

0
328

Марин Георгиев е завършил  Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес Университет за национално и световно стопанство) със специалност икономист-счетоводител.  Работи като търговски директор.  Притежава многобройни умения в областта на вътрешната и международната търговия, в доставката на медицинска апаратура, сервиз и консумативи, в стратегическото планиране, в изготвянето на финансови планове и следене за изпълнението им. Учредител е и член на Националния съвет на „Да, България!“. Вярва в каузите на Движението – в реформата на съдебната система, в работещите професионални институции, в спирането на кражбите, в създаването на качествено здравеопазване и образование.

  • Господин Георгиев, наскоро здравният министър Кирил Ананиев каза, че капацитетът на болниците трябва да се подсили заради COVID-19. Готови ли са здравните заведения, както и цялата ни здравна система, за пандемията с коронавирус?
  • Де юре здравната ни система би трябвало да е отлично подготвена и би трябвало да може да се справи със заболелите в момента. Но на практика не мисля, че нашата здравна система е подготвена за каквото и да е било. В страната има около 60 000 болнични легла, около 2400 са реанимационни, оборудвани с апарати за белодробна вентилация. Друг е въпросът колко от тези апарати работят. Но това не е най-големият проблем. Той е колко подготвени реаниматори и анестезиолози останаха на разположение в страната. Тази професия бе неглижирана, а специалистите напуснаха България. В САЩ преди няколко години хирурзите бяха най-високо платените медицински специалисти, но от 3-4 г. анестезиолозите са номер 1.  Америка изсмуква най-добрите специалисти от Европа, а Европа изтегля българските специалисти. Имам приятели анестезиолози, които на пределна възраст отидоха да работят в чужбина, при много по-добри условия. Кадрите са проблемът на българското здравеопазване, защото апаратите не вършат никаква работа без подготвени медицински специалисти. Медицинските сестри са трагично малко като брой. Подготовката на една реанимационна сестра е много различна от тази на сестра във вътрешно отделение – изискват се технологични умения, справяне с апаратурата, работата е 24/7. Една сестра би трябвало да обслужва двама пациенти, един лекар – четирима. Представете си за какъв човешки ресусрс става въпрос! Все още имаме прекрасни специалисти, но те се броят на пръстите на едната ръка. Колкото до техниката – съмнявам се, че и една трета от нея отговаря на съвременните изисквания. Тези апарати са много скъпи и изискват продължително обучение на персонала. Всеки апарат има много режими, които трябва да бъдат изучени и прилагани спрямо конкретния пациент – тегло, мъж, жена, възрастен, дете вид травма или заболяване и т.н. Тази техника, базирана на компютърните технологии, се променя всеки ден.  Персоналът трябва да бъде подготвен, езиково грамотен, но обучението е изоставено. И основната причина е, че никой от политиците не смее да направи реформа в здравеопазването, защото това е много сложна социално-икономическа система.
  • Като диагностицирате проблема, вероятно имате и предложение за решение. За реформа се говори от много години, но така и не се е случила, а проблемите се задълбочават – медици напускат, затварят се отделения, болници, а сега имаме и COVID-19…
  • Кощунство за всеки български политик е споменаването на думата приватизация на болничните заведения. Ние в България даже не сме дефинирали какво е здравна система – като се започне от лекарския кабинет на джипито, през кабинета на специалиста и се стигне до болничното заведение – не сме казали какво трябва да бъде включено там, как да изглежда поне базисно, какви са архитектурните стандарти. Спомняте си скандала с 40- годишната педиатрия, нали? Не сме казали чия собственост трябва да бъде. И накрая – не сме казали кой плаща за извършените здравни услуги и как плаща. Всичко е преплетено през 10 вида системи –  английската национално-осигурителна служба,  германската система на здравеопазване, австралийски софтуери за кодиране на здравните пътеки, през неясно финансиране на НЗОК, която трябваше да бъде обществен орган, но не е. Здравната каса работи с бюджет, одобряван от политици, което е срамно, защото това са моите и вашите пари, които ние сме си заделили в случай на нужда солидарно да си помагаме. И това да се бюджетира от някой друг – някак си не е справедливо. Да не говорим за източването на милиард и нещо от резерва на Касата и преместването му в бюджета на държавата, при първото правителство на г-н Борисов.  Колкото до това как би могла да функционира системата, аз лично си го представям през един икономически правен анализ – т.нар дю дилиджънс на всички здравни заведения в страната, дефиниране на това какво е кабинет   на джипи, какво е кабинет на специалист, какво е болница, какви са помещенията, какви са функциите. И след анализ на резултатите и получените оценки, здравните заведения следва незабавно, чрез ясна процедура, да бъдат приватизирани. Сега, макар и много рядко, се чуват гласове, че каквато и да е болницата – частна, държавна или общинска – тя трябва да бъде подготвена  да реагира в кризисни ситуации. Би могло да се предвиди финансиране за обучение  и подготовка на персонала, за да са готови здравните заведения за случаи на пандемия, на природно бедствие, дори на война. Но в последните 30 г. никой не мисли за това. Или ако има някъде нещо записано, то е потънало дълбоко в над 40 000 нормативни акта. Няма система, която би могла да се управлява с такъв огромен брой актове. За мен решението е  приватизация на всички болнични заведения. По мое мнение, дори да остане и един лекарски кабинет държавен, парите на Касата ще се източват през него –  неясно и в огромни размери.

Кой се грижи за основните средства, които притежава една частна болница? Собственикът. Кой бере грижата на една общинска или държавна болница? Уж общината и обществото в тази община или всички ние в държавата. Но ние не знаем изобщо какво се случва и как се управляват тези средства, за да бъде болницата такава, каквато ни се иска. Нямаме представа кой, какво и колко плаща, нито като управленец на здравното заведение, нито като пациент, а много често и здравната каса.

Аз съзирам едно дълбоко противоречие в това Здравната каса, която е платец на услуги в здравеопазването, да има в борда си заместник-министър на здравеопазването. Министерството е собственик на по-голямата част от болниците в България, и то с над 51%. От една страна е собственик на лечебно заведение, а от друга – същият този собственик сам плаща на себе си през Здравната каса. За мен това е много неприемливо. Аз съм на мнение, че НЗОК трябва да се демонополизира и осигуровките да бъдат разпределени през различни фондове. Но ако НЗОК се запази такава, тя трябва да придобие обществения си характер. Да се управлява от финансисти и само като контролен орган в помощ на специалистите – да има лекарска експертиза. Защото в Касата би трябвало да се правят разчети, за се знае какво би могло да се плаща, да се прогнозира за напред. В момента това не се прави.

  • За демонополизация на НЗОК се говори откакто е създадена. А за приватизацията на болниците опонентите Ви ще кажат, че те имат социална функция. Какво ще направи един частен собственик със социално слабите, неосигурените, които потърсят лекарска помощ?
  • Не болницата има социална функция. Ние като общество, делегирайки власт на държавата, сме й дали социална роля в лицето на министерството на труда и социалната политика. Болницата разходва огромни средства. Здравеопазването е ужасно скъпо нещо. Парите в него могат да изчезват като вода в пустиня. Средствата в здравеопазването няма да стигат докато не станем безсмъртни. Няма държава, в която да се стигнали парите в здравеопазването. Харчат се от 10 000 долара на човек и не стигат – в САЩ, до 30 долара в африкански държави. И някак си се преживява – едни по-зле, други по-добре. Ние като общество, разбира се, че трябва да се съгласим да подпомагаме социално-слабите. Но тази помощ да бъде индивидуализирана. Това е същото като с „Топлофикация“. Аз не искам „Топлофикация“ да е със социална функция, искам социалната функция да е съсредоточена върху индивида. Т.е. ясно да се определи по какви критерии и колко можем да си позволим индивидуално да помогнем на социално слабия човек. В болницата, където има висококвалифициран труд на лекари и специалисти, струващ стотици хиляди левове за тяхното образование и квалификация – не можем да кажем: дарете го, защото имате социална функция. Не можем да кажем на болницата амортизационните отчисления, които прави за  скъпа апаратура и за сградата, да ги дари, защото има социална функция. Това е най-бързият път към фалита.

Ние като общество ще плащаме и сега го правим, но парите отиват в общия кюп и не се знае кой се ползва от социалните функции – този, който има нужда, или онзи с връзки, или който е по-нахален. Когато се дефинират индивидуалните социални потребности на хората и се каже: ето, ние можем да платим това – пациента няма да го оставим да умре, а болницата ще си получи парите, колкото е изхарчила или колкото може да си позволи за този случай, за да не фалира.

Болницата, колкото и да не са съгласни някои, е търговско дружество. Да, здравната дейност се осъществява по закона за здравето, но болницата е предприятие, тя има своите разходи за персонал, за апаратура, за медикаменти, консумативи, енергия, инфраструктура, амортизационни отчисления за сграда, апаратура, ремонти. Тези пари откъде да дойдат?

  • Как виждате модела на здравно осигуряване? Има идеи за различни пакети според възможностите на хората, като по-скъпите покриват по-широк кръг от услуги.
  • Холандците са го измислили отдавна, няма защо да откриваме топлата вода. От години Холандия върви само нагоре и здравно-осигурителната й система е номер 1 в света. Има ги осигурителните фондове, те не могат да отказват по никакъв повод на който и да е пациент, независимо с какви заболявания и на каква възраст, раса, вероизповедание е, ако желае да се осигурява в определен фонд.

Друг е въпросът, че трябва да се направят разчети за медицинските услуги. Досега само един единствен министър на здравеопазването каза, че болниците трябва  да издават фактури и го уволниха. Казва се проф. ген. Николай Петров.  В България никой не знае какво се заплаща, по какви цени, за каква дейност. Клиничната пътека може да се заплати и с 3, и с 3000 лева и пак да не стигнат парите. И това е парадоксът. Защото не можеш да имаш пътека от примерно 100 лева в нова, модерна болница с топ апаратура, с топ професори, прекрасно подготвен медицински персонал и същата пътека да важи за общинската болница в малко населено място. Едната болница си е подбрала консумативи и медикаменти, за които е установила, че вършат работа и не е направила компромис с качеството. Докато другата болница, поради липсата на пациенти /защото тези, които могат да се движат, отиват в голямото населено място/, лекува с медикаменти и консумативи, които дори не са листвани в Изпълнителната агенция по лекарствата.  Затова трябва да има ясна и строга отчетност. И това би могло да се случи само и единствено, ако болницата доставчик на здравни услуги има срещу себе си платец, достатъчно професионален, достатъчно строго регулиран от държавата, за да не смее да каже: „Аз няма да ти платя“.  Така болниците ще получат адекватно ценообразуване и здравният фонд ще направи адекватно заплащане. Защото той, принуден от регулациите, ще е длъжен да плати,  но в същото време ще изисква от болницата качествено остойностено решение. Защото фондът няма да има сметка неговият осигурен да се върне в болницата още веднъж.  А пациентът, ако не е минал на профилактичен преглед, ще плати по-висока осигуровка или ще загуби някакви права.  Той ще трябва да разбере, че е длъжен да спазва изискванията, които са за негово добро, носят по-малко загуби на осигурителя, респективно и на него самия, но по-важното е, че му носят повече здраве и по-малко интервенции.

А колкото до това дали хората, които си плащат осигуровките, биха искали да се разграничават с различни пакети – да, има такива пакети в холандската здравно-осигурителна система – те са за рехабилитации, спа процедури, цветни лещи, очила, дентална помощ и др. Не винаги това са екстри. Биха могли да се плащат отделно от пациента, но в много случаи те са много помагащи или превантивни.

  • Правим здравни вноски, но винаги се казва, че се налага да си доплащаме в болниците. Защо?
  • Да погледнем официалния бюджет за здравеопазване – заделени са над 5 милиарда лева. Всички казват – малко е. Да, може и да е малко, никога няма да е достатъчно. Но ние сме на средноевропейското ниво по официални разходи. Ако тези 5 милиарда се удвоят с нерегламентираните плащания – стават 10 милиарда лева! С тези пари могат да се направят чудеса.

Ако отидете при който и да е български гражданин и го питате: през последната година купи ли си става, доплати ли в болницата, купи ли си скъпо лекарство – няма такъв, който не го е направил. На тези хора трябва да се каже: Даде за ставата на баба ти 2-3 000 лева, защо не ги разпределихме тези пари за 12 месеца и ти да ги внасяш като осигуровка във фонда си? Ти си ги дал накуп, нерегламентирано, произвел си не сива, а черна икономика в повечето случаи. Пращат хората по офисите на фирми за медицински изделия, а те нямат право да продават на краен клиент.  Но си е практика и така си вървят нещата. Сивочерната икономика потребява 5 милиарда лева и някои хора са щастливи от това.  Но е много трудно да го обясним на хората. Всеки се спотайва докато не го удари вълната. А тя ние заляла всички. Затова трябва да има преструктуриране и да убедим хората – бавно и полека, че тези пари така или иначе ги дават или предстои това да стане.

Нужни са няколко стъпки. На първо място, приватизация на всички здравни заведения. Второ, създаване на частни здравно- осигуртелни фондове под строга регулаторна рамка от държавата. Трето, договарянето на общия пакет, касаещ целокупното население на държавата, да се извършва между фондовете , болниците и пациентите. Държавата там не трябва да се намесва, а трябва да бъде гарант на постигнатите договорености. Защото стигне ли се до това политиците да се намесват, то тогава винаги се появяват популистки или лобистки интереси. Ако политиците не бяха се намесили в корона кризата, а бяха оставили експертите да си свършат работа, може би резултатите щяха да са по-добри. Само че преди това, те законодателно би трябвало да са дефинирали, кой, какво прави и при какви условия, за да може да бъдат изкарани на предна линия най-отговорните специалисти и експерти, които осъзнават бремето, което ще легне върху тях, но въпреки това са готови да изпълнят дълга си. Видяхме нагледно, типично по нашенски, че освен с два синода, можем да се сдобием и с два щаба за борба с пандемията или по точно, както е модерно напоследък – с щаб и с контра щаб. Всички се чудеха защо проф. Мутафчийски е с генералската униформа, но малко хора знаят, че освен прекрасен хирург, той като генерал и неговият екип имат уникална подготовка и алгоритми за действие при точно такива ситуации, които по нищо не се различават от нападение с бактериологично оръжие, например. Да, това бе човекът, на който трябваше да се възложи тази задача. За съжаление не го оставиха да взема решенията сам с неговия екип. Не мисля, че щеше да ни се размине страданието, но съм сигурен, че щеше да е с по-малко жертви и по-малко страдащи.

Автор: Даниела Димитрова