Парите от ЕС за България с 13,3 млрд. евро повече

0
49

След изтощителни денонощни пленарни заседания, прекъсвани от множество двустранни и многостранни срещи с цел изглаждане на различията и сближаване на позициите, успешно приключиха преговорите на държавните и правителствени ръководители в рамките на продължилото пет дни заседание на Европейския съвет със съгласие и окончателно споразумение по следващата многогодишна финансова рамка /МФР/ и пакета за възстановяване. Това съобщиха от министерството на финансите и огласиха подробности от споразумението, които касаят България. Ето какви са разчетите:

Резултатът за България

В периода 2021-2027 г. се очаква България да получи близо 29 млрд. евро, което е близо два пъти (с около 13,3 млрд. евро) повече  спрямо пакета за текущия период (2014-2020 г.). По-долу са представени постигнатите резултати за страната по трите основни елемента от преговорите.

По предварителни изчисления и прогнозни данни страната ни ще получи 12,3 млрд. евро от Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, като според финалното споразумение по-голямата част от тях (7,7 млрд. евро) ще са под формата на безвъзмездни средства. Най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (6,23 млрд. евро) и на Фонда за справедлив преход (общо 1,2 млрд. евро). Страната ни ще получи допълнителен грант и по линия на Кохезионната политика – 656 млн. евро, и за развитие на селските райони – 188 млн. евро. Заемът, който страната ни ще може да ползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да бъде в размер на 4,55 млрд. евро.

От програмите и фондовете в МФР 2021-2027 г., по които има предварително разпределени пакети по държави членки, се очаква България да получи 16,7 млрд. евро.

България успя да отстои ключовите си интереси и да излезе от преговорите с повишен национален пакет по приоритетната за страната Кохезионната политика, като бе договорен национален пакет, надвишаващ с 597 млн. евро този от настоящия програмен период. По този начин България е сред малцината, които ще получат увеличение и то в максимален размер от 7 %. Като най-голямо постижение в преговорите по МФР следва да се отличат договорените на най-високо политическо равнище, безпрецедентни за България до момента, допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро за по-слабо развитите региони на страната по линия на Кохезионната политика, предназначени за засилване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в тези райони. По този начин средствата за България от КП се увеличават с общо 797 млн. евро спрямо националния ни пакет за КП в настоящата МФР 2014-2020 година.

Дългогодишните ни съвместни и системни усилия дадоха резултат и за договарянето на желаните по-изгодни условия за изпълнение на традиционните политики. Те се изразяват в запазване на значително по-високите настоящи нива на съфинансиране от ЕС за Кохезионната политика и за Общата селскостопанска политика. Също така, за 2021-2026 г. в КП има запазване на т.нар. „правило N+3“, даващо по-дълъг срок за изпълнение на проектите преди автоматичното отписване на бюджетните кредити. Директните плащания и пазарните мерки на ОСП също нарастват с около 305,5 млн. евро. Значително е повишението и по фондовете, свързани с миграция и сигурност. По тях се очакват със 143 млн. евро повече спрямо настоящите пакети.

Приходна част на бюджета на ЕС

На финалната част от преговорите беше договорен по-висок размер на компенсацията на националните разходи за събиране на мита, които държавите членки да задържат – приоритет, които системно бе отстояван от България. По отношение на изменените настоящи и нови собствени ресурси бе постигнато съгласие, което представлява балансиран и справедлив компромис. Конкретно, като положително развитие за страната ни следва да се отбележи включването на корекционен механизъм, отчитащ благосъстоянието на държавите членки, и гарантиращ намаляване на вноските на България по новия собствен ресурс от вноски на база нерециклирани пластмасови опаковки.

Запазва се положителният нетен баланс и през следващия програмен период.