Отзвук: Кои лидери са доволни от разпределянето на бюджета в ЕС

0
152

„Европейският съюз често е обвиняван, че отделя твърде малко средства или твърде късно. Този път обаче подобни реплики не могат да бъдат правени“. Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на пресконференция с председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел. Тя съжалява, че средствата от някои пера от бюджета, като здравните програми, са намалени, но се радва, че с новия бюджет на ЕС ще се задвижи европейската зелена сделка и ще се ускори дигитализацията на европейската икономика, предава Politico.

Според последния вариант на сделката, одобрена от евролидерите, годишните вноски за пет страни членки са намалени. Според документа, с който Politico разполага, това са Дания, чиято вноска намалява с 377 млн. евро, Германия – с 3.67 млрд. евро, Нидерландия – с 1.92 млрд. евро, Австрия – с 565 млн. евро и Швеция – с 1.07 млрд. евро.

Италианският премиер Джузепе Конте заяви, че одобреният план е амбициозен, адекватен на нуждите и ще позволи на Италия да се изправи пред тази криза със сила и ефективност. Конте каза също, че от одобрения план за възстановяване за 750 млрд. евро, голяма част ще отидат за Италия – 28%. „Говорим за 209 милиарда евро за Италия“, обяви Конте.

Той добави, че Италия ще използва парите, за да задвижи реформи в страната. „Ще носим голяма отговорност. С 209 млрд. евро имаме възможност да рестартираме Италия, да променим облика на страната ни. Сега трябва да работим, да използваме тези пари за инвестиции, за структурни реформи“, каза Конте.

Европейският комисар по икономическите въпроси Паоло Джентилони заяви, че взетото решение е най-важното след създаването на еврото.

Шарл Мишел наблегна на факта, че за първи път в европейската история бюджетът на ЕС ще бъде свързан с климата и за първи път върховенството на закона ще бъде критерий за изразходването на евросредства.

Според френския президент Еманюел Макрон възстановителният план е историческо постижение за Европа и еврозоната. По време на срещата той бе критичен към исканията на т.нар. „пестелива четворка“, но след края на преговорите заяви, че разбира тяхната позиция.

„Законно е да имаме различна чувствителност, което означава, че все още имаме много работа за сближаване. Не сме направили достатъчно през годините по отношение на икономическа и финансова конвергенция“, заяви той.

Премиерът на Нидерландия Марк Рюте, който бе набеден за „полицая на Европа“ от българския министър-председател Бойко Борисов, според информация на Financial Times, заяви, че не би нарекъл сделката историческа. Той смята, че резултатът е на границата на исканията на страната му. Рюте е доволен от модела на управление на сделката, според който може да бъде задействана „спирачка“ на плащанията при съмнения за неизпълнени обещания за реформа.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис нарече сделката „честна“ и обеща консервативното му правителство да управлява пакета „с отговорност“. Той допълни, че страната му ще получи около 19 млрд. евро безвъзмездни средства и 12.5 млрд. евро заеми, като общо ще има достъп до над 70 млрд. евро помощ.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел коментира, че необикновените времена изискват необикновени усилия и с това обясни необикновената продължителност на преговорите в Брюксел през последните дни, които само с 20 минути не успяха да подобрят рекорда от Ница през 2000 г.

Споразумението, което постигнаха европейските лидери във вторник сутрин, тепърва трябва да бъде одобрено от Европейския парламент. Меркел очаква „трудни дискусии“ и там.

България

Във видео обръщение на своя Facebook профил, премиерът на България Бойко Борисов заяви, че България ще получи 29 млрд. евро от новия бюджет на ЕС и спасителния фонд. От тях 7.7 млрд. евро е безвъзмездна помощ за България.

Това е с около 13.3 млрд. евро повече спрямо пакета за текущия период (2014-2020 г.), съобщиха от Министерството на финансите.

Румъния пък ще получи 80 млрд. евро при население над 19 милиона души и 3-4 пъти по-висок БВП. България обаче е на второ място по размер на договорените средства като дял от БВП след Хърватия.

В замяна на средствата, които България и останалите 26 държави ще получат от фонда, те ще трябва да осъществят икономически реформи съгласно национален план, изготвен от всяка от тях с насоки от Европейската комисия.