Нужна ни е цялостна политика за ранното детство

Човек се сформира като такъв, какъвто е, още от ранна детска възраст. 90% от мозъчната дейност на човека се развива в първите години от живота му, а инвестициите в ранното детство носят над 10 пъти възвръщаемост за обществото. Подценяването на работата с детето, води до много тежки последствия  в следващите периоди на развитието му. В това вярва изпълнителният директор на фондация „За нашите деца“ Иванка Шалапатова. Тя ръководи организацията, борейки се с много трудности, с цел да осигури щастливо детство в пълноценна семейна среда за повече деца в България. Благодарение на неуморния ѝ труд фондация „За нашите деца“ продължава да е там, където е нужно – болници, при млади родители, центрове за обществена подкрепа и комплекси за ранно детско развитие. За мечтите, за постиженията и промяната д-р Иванка Шалапатова говори пред Георги Найденов от Business club.

0
0

Мечтата ти е била да се занимаваш с туризъм. Как така от това стигна до идеята да правиш нещо, което е „За нашите деца“? Как се реши на тази стъпка?

Тъй като аз съм от Родопите, много исках да показвам на хората красотата на нашата планина и дори имах готов бизнес план за семеен хотел. Но животът си знае работата и понякога ни провокира да преосмислим дейностите си. В този момент завършвах Английска и българска филология в Пловдивския университет и бях наета като преводач от британски благотворителни организации. Те искаха да посетят социалните домове и да преценят дали България има нужда от по-активна подкрепа от обучение на специалисти.

И така се озовах в един дом близо до Карнобат, който беше пълен с деца с много тежки увреждания, някои от които породени и от начина на отглеждане там. Като човек израснал в семейна среда, шокът за мен беше голям. Знаех за наличието на домове за деца, но като един млад човек бях много наранена, че това са децата в моята страна.

Целият път от Карнобат до Пловдив всъщност беше пътят на моята промяна. Казах си, че има кой да прави бизнес с туризма, а аз искам да бъда част от тази промяна. Мечтата ми беше в страната ни да няма нито едно дете, което да бъде оставено в такова състояние.

 Фондация „За нашите деца“ израсна главоломно през последните 10 години. Похвалете с някои от резултатите, които сте постигнали до момента?

Част от нашите постижения са от стратегическа важност за обществото. Едно от тях е, че благодарение на фондацията са закрити няколко домове за деца. Това означава първо да спечелиш доверието на персонала на дома, второ – да убедиш местната власт и държавните институции, и трето – да намериш алтернатива за тези деца като първо  се обърнеш към биологичното семейство на всяко дете. Ако там нещата не се получат търсим близки роднини, а ако и това не стане – търсиш най-доброто приемно семейство. В случай, че родителите са се отказали от правата започва процедура по осиновяване. Това е битка, която водиш, докато не видиш празен този дом, който някога е бил пълен с деца, и всяко едно дете да е в сигурна семейна среда.

Другото постижение е, че на мястото на бивши домове фондацията изгражда модерни и съвременни места за подкрепа на семейството. През септември ще открием Комплекс за ранно детско развитие в София. В тази сграда, която вече носи изцяло нова енергия, никога повече няма да живеят изоставени деца. Там ще помагаме на родители и ще предотвратяваме изоставяне. Подобен комплекс предстои да бъде открит и в Пловдив и то на изключително емблематично място – бившият дом за деца „Рада Киркович“.

Само за миналата година 2307 деца, семейства и професионалисти имаха приятния сблъсък със сърцата на моя екип. Променихме съдбата на тях и на семействата им, така че да бъдат уверени и щастливи.

Доколко е вярно това, че желанието да станеш приемен родител намалява като процент в България? Говори се, че някои хора го правят от финансова гледна точка. Може ли този процес да се регулира? Как се борите с това?

Ще отбележа два акцента в отговора. Първият е, че трябва да разберем като общество, че българското семейство е в криза – деца ще бъдат изоставяни, защото положението е изключително травматично не само заради пандемията. В България имаме над 400 хил. деца, които са в риск от бедност и социално изключване. Но коя е най-добрата алтернатива, която ние като общество можем да им дадем? Иска ми се като общество да сме узрели да кажем „Не, ние никога няма да имаме повече социални домове“ като решение на проблема.

При невъзможност на биологичното семейство да поеме грижата за детето имаме два варианта: близки и роднини и приемни семейства и е време като общество да започнем да оценяваме този капитал.

Вторият акцент е как може приемната грижа да бъде успешна. Отговорът тук е в това тя да бъде добре обезпечена от компетентни хора. В социалната сфера няма достатъчно инвестиции за развиване на работната сила. Социалните работници са оставени да работят в лоши условия и нямат достатъчно опит. Стандартите ще се повишат, когато се създаде компетентна работна сила и когато обществото започне да насърчава тази форма на грижа за нашите деца.

Друг фактор е професионалното изследване на мотивацията на хората, защото има много хора, които не поставят детето в центъра на своята идея да бъдат приемни родители, а се ръководят от други мотиви. Затова инвестициите в изследване на мотивацията са предпоставка за просперитет.

Тези деца са капитал и в икономически аспект. Има статистика, че от две деца нагоре на ден остават на грижата на държавата. Абдикирала ли е страната ни от социалните си функции?

Критично важно е да се променят няколко неща. Едно от тях са инвестициите на паричен ресурс в социалната политика. В момента се дават помощи, но те не се комбинират с психологическа подкрепа, която да направи хората независими от социалната политика. Ние във Фондацията инвестираме малко финансова подкрепа, но много емоционална помощ, за да помогнем на родителите да си стъпят на краката и да повярват, че могат сами да се справят с предизвикателствата в живота си.

Трябва да има нова семейна политика, защото семейството е в разпад – високо ниво на бедност, насилие, изоставяне на деца, ниска степен на образованост и мотивация. Справянето с всичко това е още от ранното детство. И това е третата важна промяна, която трябва да се осъществи – да имаме политика за ранното детство. При инвестициите в ранното детство от страна на държавните политики можем да очакваме  възвръщаемост над 13%. Ако днес създадем условия, в които всяко новородено в България да живее в добра среда, за да развие своя потенциал, няма да имаме деца, които в първия клас отпадат от училище, не се справят и нямат уважение към образователната система.

В последните години се появиха много скандали с благотворителни организации. Как се финансира една фондация като Вашата, която е голяма структура?

Тук има два аспекта. Как се управлява организацията, за да бъде прозрачна и да бъде истински агент на промяната, какъвто трябва да има всяко едно общество. Ние залагаме на абсолютна прозрачност. Фондацията „За Нашите Деца“ ежемесечно се отчита на над 10 институции. Ежегодно се отчитаме пред Агенция за закрила на детето и всички финансови институции, които контролират управлението на такива организации. Всяко тримесечие нашите дарители получават подробен отчет за резултатите на всяка една инвестиция. Системата за прозрачност и отговорност е ярката ни отличителна черта. Като пример за това, на последната страница на нашия Годишен доклад могат да се видят всичките ни дарители.

Втората част е концепцията за това ние да бъдем устойчиви. Важното е и утре да ни има. Ако това не е така, потребността от нашите услуги би била още по-голяма. Именно затова се опитваме да изградим устойчив модел на финансово обезпечаване за развитието на фондацията.

Една история за успех ми направи силно впечатление – „Чудото Палечка“. Нека за финал на нашия разговор да кажем нещо положително!

Това беше историята на едно дете, което след раждането развива доста сериозни уреждания и родителите бяха страшно отчаяни. Те смятаха, че няма да могат да се справят с отглеждането на детето, защото виждаха, че то е различно и има нужда от различен подход. В лицето на нашата рехабилитаторка Кети те намериха своя доверен приятел. Тук спечелихме доверието на родителите, а детето откликва на професионализма и големите сърца на екипа на фондация „За нашите деца“.

Историята на Палечка е с щастлив край, защото благодарение на посещенията в нашия Комплекс за ранно детско развитие, родителите намериха помощ за своето дете. Тя направи изключително силен прогрес в своето развитие.

Какъв е проблемът в нашето общество, хората да гледат с едно око на такъв тип деца?

Ще посоча няколко възможни промени, защото това е моята кауза като изпълнителен директор. Първата промяна е да променим отношението към нашите деца – това са деца вселени, които имат нужда от нашето внимание и уважение.

Втората е да обърнем внимание на тези, които се различават. Ако започнем да възприемаме децата на България като капитал и богатство, то дори едно дете с увреждания ще го гледаме първо като дете, а не като това, с което то е различно. Това е култура, с която изоставаме като българи, но знам, че можем да я променим.

И третото нещо е доверието. Моят апел към всички е да се опитат да разберат как живее това дете, това семейство и как специалистите се справят с нелеката задача да бъдат партньор на родителите в оказването на помощ.

Ако променим тези три неща като минимум, ние ще сме общество, което във всяко едно дете ще види възможност и потенциал, а не загуба на средства. Аз  съм убедена, че тази промяна е на линия, защото можем да кажем „не“ на обвиненията и злобата. Именно тогава ще поемем в правилната посока.