Новата стратегия за МСП: На фокус са регионите

0
94

Търсят пресечните точки между реалната бизнес среда у нас и политиките на ЕС

Текст Даниела Денева

Малките и средните предприятия (МСП) са 99.8% от всички фирми –  както в България, така и в ЕС. Българските МСП създават 65% от добавената стойност и 75% от работните места в страната, което е с около 10 процентни пункта повече от средното за ЕС. В периода след световната икономическа криза българските МСП успяха да се възстановят и генерираха един от най-високите ръстове на добавената стойност в ЕС – над 60%. Интересно е да се отбележи, че нарастването е най-голямо при микропредприятията.

В същото време средната производителност на българските МСП е все още значително по-ниска от средната за ЕС. Това е и една от причините, поради която подкрепата за повишаване на конкурентоспособността на МСП е ключова за икономическото развитие.

Повишаване на конкурентоспособността и запазване на растежа е целта на новата „Национална Стратегия за МСП“ за периода 2021-2027 г. Приоритетната подкрепа за МСП е насочена във високо-технологичните производствени сектори и интензивните на знания услуги. Тя ще бъде фокусирана в следните шест области: предприемачество, достъп до пазари, достъп до финансиране, дигитализация и умения, по-добро регулиране, околна среда. Подготовката на стратегията стартира през месец септември 2019 г., като нейното изпълнение съвпада с началото на новия програмен период през 2021 г.

В процеса на подготовка на документа се провеждат консултации в различните региони на страната, срещи с представители на малкия и среден бизнес, работодателски организации, НПО и други заинтересовани страни. Целта им е да се получи обратна връзка, за да се разпишат конкретни и приложими мерки, фокусирани към нуждите на МСП.

Как ще се прилагат те у нас и какви идеи са обсъждани по време на срещите с бизнеса, коментира Желяз Енев, директор на дирекция „Икономическа политика“ в Министерството на икономиката.

Подкрепа за бизнеса, който създава поминък

Националният приоритет, че трябва да развиваме производства с висока добавена стойност, бе формулиран още преди 10 г. Той ще остане и в новата стратегия, защото ресурсът, с който разполагаме, е ограничен и следва да бъде вложен там, където ще има най-голям ефект. По-късно към този приоритет добавихме и интензивните на знания услуги, тъй като делът им в БВП ще расте.

Но в новата стратегия няма да бъдат забравени средно и нискотехнологичните предприятия, които осигуряват много работни места. Въвеждаме нов елемент на стратегията – регионален фокус, като целта е да подкрепим бизнеса там, където той създава поминък. Необходима е целенасочена регионална икономическа политика, за да балансира развитието на различните райони на страната.

Нашето желание е да определим икономическите дейности с потенциал за растеж, не попадащи сред приоритетните сектори, които на регионално ниво да получат предимство при финансирането с европейски средства. Например едно малко предприятие за производство на облекло, да речем от Благоевград, кандидатства по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ /ОПИК/. То ще получи бонус, ако дейността му е определена като силна за региона. За сравнение, ако подобно предприятие от София също кандидатства по ОПИК, то ще има по-малък шанс да получи финансиране и по-нисък интензитет на помощта. Ако кандидатстващите предприятия са в икономическа дейност, определена като приоритет и за двете области, тогава ще спечели по-добрият проект, защото изразходването на публични средства трябва да става по най-ефективния за икономическото развитие начин.

Достъп до пазари

Изпълнителната агенция за насърчаване малки и средни предприятия /ИАНСП/ е организацията в системата на Министерството на икономиката, осъществяваща политиката за подкрепа на бизнеса за достъп до пазари. Тя изпълнява програма за участие на МСП в изложения и у нас, и в чужбина. По време на срещите с бизнеса стана ясно, че дейността на ИАНМСП е високо ценена и това е една добра възможност предприятията, особено малките, да излязат на международни пазари.

Темата за достъпа до пазари и въобще за интернационализацията на бизнеса е важна. В тази връзка по време на една от регионалните срещи с бизнеса, които проведохме, излезе интересен пример: фирми, в които има служители или акционери чужденци, по-лесно успяват да излязат на пазара в страната, която е тяхна родина. Защото служителят или акционерът познава по-добре процедурите, институциите и законите там. Затова обмисляме да подкрепим и този вид сътрудничество.

Достъп до финансиране

По отношение достъпа до финансиране, работим с Българската банка за развитие /ББР/ за съгласуване на действията ни за подкрепа на МСП. Банката и към момента осъществява подкрепа за МСП, но предвид новите моменти в бъдещата стратегия, следва и стратегическите документи и инструменти на ББР да бъдат синхронизирани. За тази цел вече имаме добро сътрудничество и провеждаме работни срещи.

Предприемачество

В процеса на подготовка на новата стратегия бяха идентифицирани почти 30 вида предприемачество. Разбира се, Министерството на икономиката ще съсредоточи подкрепата си за тези, от които може да се очаква развитие на бизнес с висока добавена стойност за икономиката, устойчиви бизнеси и високо платени работни места. За подкрепата на останалите видове предприемачество ще търсим сътрудничество с други институции, например с Министерството на труда и социалната политика, за да развием и заложим в стратегията за МСП мерки за подпомагане.

Дигитализация и умения

МСП ще бъдат подкрепени и стимулирани да работят в новата дигитална среда, да въвеждат дигитални системи за управление на бизнеса и производствените процеси, да ползват възможностите на новите методи за обработка на различни по структура и произход данни и др. Прилагането на съвременните дигитални технологии има потенциал рязко да повиши ефективността на производствените процеси и управлението им, а от там и конкурентоспособността на МСП. В тази връзка предвиждаме да стимулираме приоритетно придобиването на „умни” машини и системи, които ползват индустриален интернет, работят с големи бази данни, облачни изчисления т.н. Ползването на подобни технологии изисква осигуряване на много високо ниво на киберсигурност, включително на фирмено ниво.

Не може да бъде подминат и въпросът с уменията и обучението, необходими за работа с новите технологии, както се вижда и от наименованието на приоритетната област. Подкрепата на МСП за въвеждане на дигитални технологии следва да бъде съпроводена и с подкрепа за обучение на персонала. По този проблем ще е необходима координация с Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката и др.

Регулации и административна тежест

Нужна е все по-голяма степен на дигитализация на услугите на администрацията. Това ще доведе до премахване на гишетата и опашките, ще намали разходите на бизнеса за различни такси и т.н. За да подпомогнем МСП за съобразяване с нормативните изисквания, разработихме бизнес наръчник, в който са разгледани над 120 регулации, затрудняващи фирмите. На интернет страницата на Министерството на икономиката има рубрика, където МСП могат да проверят какви документи се изискват за дадена дейност и кой отговаря за издаването им – например за стартиране на бизнес, за регистрация по ДДС, правна и бизнес информация и много други, които могат да се намерят по лесен начин, без да се налага да четат в пълен обем закони и наредби. Тази рубрика и събраната по време на създаването й информация са добра изходна точка за развитие на платформа – елемент от електронното правителство, единна точка за предоставяне на услуги и информация за бизнеса. Това, разбира се, ще бъде мащабен проект, в който е необходимо да се включат множество институции и Агенцията за електронно управление, тъй като ще трябва да се свържат различни регистри, системи, да се разработят формуляри и др. елементи от т. нар. електронно правителство.

Околна среда

Според проучване на ЕК, по производителност на ресурсите България изостава от останалите държави в ЕС и очевидно има много да се направи. Включването на темата за околната среда сред приоритетите на бъдещата стратегия за МСП е нов момент, основаващ се на  анализ. Борбата с климатичните промени става все по-важна, а това ще доведе до завишаване на екологичните изисквания към производствата и продуктите. Не на последно място, ефективната употреба на ресурсите повишава конкурентоспособността.

В тази връзка работим за трансформация на модела на икономиката от линейна към кръгова. Повторната употреба на ресурсите, намаляването на отпадъците, насърчаването на индустриална симбиоза между отделни производства – това е пътят нашите МСП да повишат конкурентоспособността си, да разширят пазарното си присъствие и да заемат нови ниши. Екологичните технологии и производства са все още скъпи за малките предприятия, затова ние предвиждаме мерки, които да ги подкрепят и насърчат да променят производствените си процеси.

Разбира се, досегашните мерки за подкрепа на ресурсната и енергийна ефективност ще продължат и през следващия програмен период.

Промяна на дефиницията на МСП

Обща за целия ЕС дефиниция за МСП е приета през 2003 г. и се прилага в над 100 европейски документа, както и в българското законодателство. Тя определя дали едно предприятие е микро, малко, средно или голямо въз основава на наетия персонал и два финансови показатели.

Поради различното икономическо развитие на страните от ЕС, още през 2015 г. започна дебат за изменение на някои от показателите на дефиницията. В Министерството на икономиката съвместно с работодателските организации бе изготвена обща позиция по отношение на изменението на дефиницията за МСП, която включва изравняване на тежестта на показателите. Това наше общо становище бе прието на заседание на Националния икономически съвет и бе предоставено на нашите представители в Постоянното представителство на България в Брюксел. При иницииране от ЕК на консултации по дефиницията за МСП България ще има готова, приета с консенсус позиция.

За бизнеса дефиницията за МСП е важна, защото чрез нея се определя кои предприятия са допустими и с какъв интензитет при финансиране с европейски средства.