НАЙ-ВАЖНОТО Е ДА СЕ ЗАПАЗИ ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ДОВЕРИЕ

0
89

Цветан СИМЕОНОВ, председател на Управителния съвет на БТПП, пред Business Club

Ако основни наши партньори изпаднат в рецесия, това ще навреди на икономиката ни. При условие, че нормалният икономически живот в страната понесе големи сътресения, ще има съкращения на служители. Приветстваме мерките, предприети от правителството досега. В настоящата ситуация обаче те не бива да вървят в посока на прекомерно ограничаване на икономическата активност.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Цветан Симеонов е извървял целия път от стажант юрист до председател на БТПП. На най-високата длъжност е от юни 2009. Делегат и член на делегацията на работодателите на РБългария към Международната организация на труда, Женева от 1983 година, член на Икономическия и социален съвет от 2003, член на Борда на директорите на Асоциацията на Европейските търговско-промишлени палати (ЕВРОПАЛАТИ)– от 2004.

Имате ли данни за отражението на епидемията от коронавирус върху работата на българския малък и среден бизнес ?

Според БТПП епидемията от COVID-19 ще окаже влияние върху българската икономика, респективно върху малкия и среден бизнес, но е трудно към този момент да се прецени в каква степен ще ни засегне. Водещи международни организации, като например ОИСР намалиха прогнозите си за световния растеж от 2.4% през 2020 г. спрямо прогнозирания 2.9% в предишния доклад на ОИСР от есента.

Според анализи на БТПП за страни, при които износът и вносът са малък дял от БВП ще бъдат по-слабо засегнати от коронавируса – например САЩ – при тях износът е около 11.7% от БВП, а вносът е равен на около 14.5% от БВП.

България обаче е доста отворена икономика и при нас износът е около 48% от БВП, такъв дял има и вносът – около 48%. (2019 г: износ: 28.8 млрд. евро; внос: 29 млрд. евро, БВП: 60. 6 млрд. евро).

В създалата се ситуация малките предприятия нямат толкова възможности за диверсификация на дейностите, докато големите фирми имат повече инструменти за смекчаване на негативното влияние, защото при много от тях дигиталните технологии са развити.

От друга страна, при падащите цени на петрола, които имат влияние върху природния газ, потребителите – индустрия и домакинства от България ще имат полза. Но пък ако някои от нашите партньори като Италия и Германия изпаднат в нулев растеж или рецесия, това ще забави нашия износ и ще навреди на икономиката ни.

Правителството очевидно с добро желание увеличи заплатите в публичната сфера (с 10% през 2020 г. за администрацията и със средно 17% за учителите), което заедно с недостига на работна сила оказа влияние върху частния сектор също да увеличава заплати. Знаем, че е трудно да се намаляват заплати, но ако нормалният икономически живот в страната понесе големи сътресения, ще има съкращения на служители.

Какъв е търговският стокообмен на българските фирми с Италия, Китай, Иран, Южна Корея, Гърция?

Стокообменът към месец ноевмри 2019 г. с Италия е в размер на 4,3 млрд. EUR. Виждаме, че е тежко засегнат един от основните търговски партньори на България, а именно Италия, която заема трето място в българския износ и второ във вноса ни за 2019 г. до ноември. Най-засегнатите области в Италия генерират около 30% от БВП на страната и това ще се усети и у българските компании, търгуващи с италиански контрагенти.

Търговският стокообмен ще може да бъде анализиран, когато НСИ публикува данните за първото тримесечие на страната. Вероятно е да отбележим спад спрямо първото тримесечие на 2019 г. при търговията с Италия. Причината затова е ясна – невъзможността за свободно движение на хора и стоки.

Стокообменът на България с Китай е в размер на 2,3 млрд. EUR. Надяваме се, че забавянето в търговските отношения с Китай ще бъде преодоляно бързо, защото носи негативи след себе си за българските предприемачи. Това се дължи на невъзможността от доставки на стоки и елементи, които са част от производството на цял компонент.

Повечето експерти очакват Китай да има отрицателен икономически растеж през първото тримесечие на 2020 година. От друга страна при сътресения във вноса или износа се създават повече възможности за вътрешно производство – видяхме производители от България на защитни облекла, маски т.е. на дефицитни стоки, които могат да реагират на създалия се недостиг и да предоставят на пазара нужните стоки. Това важи и за други сектори, където ако се усети недостиг, наши фирми могат да използват ситуацията.

Гърция също е един от водещите ни партньори и там се надяваме да няма такива сътресения – общата ни търговия е в размер на 3,3 млрд. EUR. С останалите две страни взаимната ни търговия е с по-малък мащаб: с Иран е в размер на 96 млн. EUR, а с Южна Корея е в размер на 271 млн. EUR. Данните са за 2019 г. до ноември.

Кои са секторите, понасящи най-големи щети?

Според БТПП с всяка една от държавите ще бъдат повлияни различни сектори и то в зависимост от индустриите, свързани с вноса и износа. Компаниите, ориентирани само към една страна, ще понесат най-големи загуби.

С Италия най-големи затруднения се очаква в сектори като производството на електроника, машиностроенето, текстилната индустрия, добивната индустрия, производството на мебели и химическата промишленост.

С Китай имаме търговия с различни стоки и основните браншове, в които може да пострадат взаимните отношения, са в добивната индустрия, производството на електроника, машиностроенето, стоките за бита.

С Гърция основно търговията ни е с храни, селскостопански продукти, желязо, нефтени продукти, текстилни изделия. С Иран и Южна Корея търговията ни е в областта на хранително-вкусова промишленост и тютюнопроизводството.

Как се отразява епидемията конкретно на туризма, транспорта, услугите, търговията?

Транспортът е затруднен поради карантината в Италия, забавянето на доставките от Китай, по-сериозните проверки по границите, които костват време и средства на компаниите, а в много случаите и неустойки. Тук е мястото да отбележим, че при такива извънредни ситуации компаниите могат да се възползват от на сертификат за форсмажор, който се издава от Българска търговско-промишлена палата за събития на българска територия и съответните търговски палати в други страни, за които можем да съдействаме с контакти. Това е изключително важно условие предвид ситуацията следствие от коронавирус, защото тя не е само местна, а е на глобално ниво. Не на последно място – налаганата карантина на завърналите се от страните с многобройни случаи на коронавирус. Не само шосейният, но и въздушният транспорт ще бъде негативно повлиян, поради невъзможност за свободно движение на хора към определени страни.

Туризмът е пряко свързан с транспорта. Отменените полети  от и до Италия ще доведат до отменени хотелски резервации. През 2019 г. България е посетена от близо 160 хил. италиански граждани и 31 хил. китайски граждани, 16 хил. ирански граждани и 11 хил. граждани на от Корея. Сериозни са различията, обаче при Гърция – близо 1,2 млн. посещения на техни граждани или 13% от всички туристически посещения на чужденци у нас. Зимният сезон е към своя край и хотелиерският бизнес може да привлече повече туристи чрез по-ниски цени и високо качество на услугитие, които предлага. За летния сезон обаче потребителите най-вероятно ще изчакат да видят развитието на вируса и тогава ще пристъпят към резервация.

Търговията и услугите са затруднени вследствие проблемите с транспорта, но като цяло работят нормално. Наблюдаваме повишени търговски обеми в хранително-вкусовата промишленост, санитарно-хигиенната промишленост, производителите на предпазни екипировки и дезинфектанти и фармацията, породени от страх у потребителите от коронавирус и презапасяването със стоки от първа необходимост и превенция. Големите хранителни вериги увериха, че имат складови наличности за повече от месец напред, така че място за паника не бива да има. Може да се наблюдава увеличение на цените на най-търсените стоки предвид изместване на кривата за търсене и предлагане.

Ще има ли отражение всичко това върху БВП на България? Какви са прогнозите ви за развитието на икономиката ни до края на годината?

Бизнес климатът в страната до навлизането на коронавируса у нас беше добър. Компаниите очакваха по-добри резултати през 2020 спрямо 2019г. Действително COVID-19, забавянето на световната икономика и паниката у хората обвзета вируса ще въздействат негативно и у нас.  Най-важното е да се запази потребителското доверие, защото то съчетано с едно адекватни нива на износа ни ще запазят добрите показатели по отношение на ръста на БВП от последните години. Българската икономика може да навакса забавяне, породено от неблагоприятната икономическа обстановка сред част от търговските ни партньори, предвид добрите ни и стабилни макроиндикатори.

За да могат адекватно да отговорят на динамичната среда, БТПП съветва работодателите да търсят нови доставчици на суровини и стоки, внедряване на нови технологии и  при необходимост дистанционна работа, в случай че общите тенденции са неблагоприятни за страната ни.

Има ли възможност за пренасочване към други пазари? Какви съвети ще дадете на фирмите?

Българските стоки са добре познати по света. Имаме традиционни, трайно установени връзки с наши партньори. Компаниите и сега не разчитат само на един партньор, а търсят непрекъсното нови, за да могат да се развиват и да разширяват производството. Важното е, че износът ни е ориентиран към широк спектър от пазари. Най-голям дял по отношение на износа има Германия- 15%, следвана от Румъния – 9%, Италия-7%, Турция -7%, Гърция – 7%. Първите десет търговски партньора по отношение на износа ни генерират 60% от него, а първите петнадесет – 70%.

Макар да сме експортно ориентирани, вътрешният пазар също не трябва да бъде подценяван, защото покупателната способност на гражданите нарасна и потребителят търси качествени продукти.  Възможните забавяния на вноса на стоки също ще окажат влияние върху повишен интерес на българските стоки. От друга страна при сътресения във вноса или износа се създават повече възможности за вътрешно производство – видяхме производители от България на защитни облекла, маски т.е., на дефицитни стоки, които могат да реагират на създалия се недостиг и  да предоставят на пазара нужните стоки. Това важи и за други сектори, където ако се усети недостиг, наши фирми могат да използват ситуацията.

Нужно ли е българската държава да предприеме мерки за подкрепа на най-засегнатите фирми и отрасли?

Приветстваме мерките, предприети от правителството досега във връзка с предотвратяване на разпространението на COVID-19 в България, но считаме, че представители на работодателите трябва да участват в кризисния щаб, за да могат да наблюдават процесите с вируса и да могат да дават предложения.

Не бива обаче мерките към настоящата ситуация да вървят в посока на прекомерно ограничаване на икономическата активност, блокиране на градове, което ще предизвика затваряне на предприятия, ограничаване на вноса и износа и което ще нанесе непреодолими щети на българската икономика.

Сега е моментът държавата да насочи усилията си към мерки, за да може да се избегне свиване на производството и продажбите на компаниите, което може да доведе до съкращения на служители. От БТПП очакваме да бъде премахнат данък дивидент, да бъде намален данъка върху ЕТ от 15% на 10%, както и отпадне вмененото задължение на работодателите за заплащане на първите три дни от болничните.

От представителите на България зад граница – дипломати и търговски съветници очакваме и набирането на актуална информация за всички ограничителни режими в страните, за да може да информираме нашите членове за настъпили промени. При изпълняване на нашите спомагателни функции за издаване на сертификати за форсмажор (когато фирмите не могат да си изпълнят функциите в срок или изобщо) е нужно такъв вид информация да бъде  публикувана официално.