Наредба Н-18: Търси се прагът на доверие

0
45

Бизнесът и данъчните преговарят, за да изгонят дявола от детайлите

По темата работи Даниела Денева

Илюстрация Валдес Радев

Н-18 е единствената наредба, който ще има собствен сайт. Това коментират служителите в Националната агенция за приходите (НАП) , след като шефът на данъчните Галя Димитрова обяви, че се подготвя създаването на специална информационна страница за нормативния документ.

Промените  в наредбата за касовите апарати от 2006 година, които започнаха от август 2018 г., влязоха в дневния ред не само на бизнеса, но и на цялото общество.  През септември 2018 година бе обнародвано първото изменение за отчитане на продажбите в НАП. То засяга всички фирми, опериращи на територията на България, които приемат плащане в брой и използват касови апарати, софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО)и интегрирани автоматизирани системи за продажба. Става въпрос за около 440 000 регистрирани фискални устройства, като половината от тях трябваше да се подменят, а на останалите да бъде актуализиран софтуерът, за да отговарят на новите изисквания. Новите касови апарати предават към НАП информация за издадените бележки на всеки 5 минути.

Доброто намерение – да се ограничи сивият сектор, чрез който според данъчните  фискът губи около 330 милиона лева годишно от укриване на обороти, се споделя от голяма част от бизнеса, страдащ от нелоялна конкуренция.  Предприятията обаче трябва да направят сериозни инвестиции, за да спазят изискванията за изсветляването си, а за най-малките това е сериозен проблем.  „Изчисленията показват, че за ползването на софтуер за едно работно място трябва да се платят между 1000 и 3000 лева. Това е много повече от сметките, които правехме през 2018 г., че за смяна или модифициране на касовите апарати бизнесът ще даде между 100 и 500 лева, а цялата операция ще струва общо 120 млн. лева“, казва Станислав Попдончев, главен финансов директор и заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК).   „Ако приемем, че процесът с фискалните устройства е приключил, то остават въпросите, касаещи СУПТО. За електронните магазини също излязоха промените в наредбата, които до голяма част  решиха техните проблеми с  възможността при плащане с банкови карти да не се издава хартиен фискален бон, а да бъде предоставен документ, съдържащ реквизитите на фискалния бон, само че по електронен път. За големите предприятия също се прие алтернатива ERP системите да генерират стандартни одиторски файлове, както и за компаниите, които имат до 5% оборот в брой на годишна база. Но всъщност остават въпросите на малкия и средния бизнес. Основната част от бизнеса – близо 93% от предприятията, според броя на заетите в тях, са микро и малки, те остават с най-много нерешени проблеми“, казва  Попдончев.

Ето някои от основните възражения на бизнеса:

  1. Тестовете в Наредба Н-18 са неясни. Основният проблем е, че не се дава ясна дефиниция какво точно трябва да включва софтеурът и как в него да се впише бизнесмоделът на конкретния обект. От неясните дефиниции произтичат и техническите проблеми.
  2. В наредбата има текстове, които дават възможност за субективно тълкувание от страна на проверяващия. На страницата на НАП са качени множество въпроси на бизнеса, на който данъчните експерти дават отговори. Те обаче нямат правна стойност, а са само тълкувания, които всеки проверяващ може да използва по своя преценка.

След като сроковете за влизането в сила на Наредба Н-18 се отложиха няколко пъти през миналата година, последното удължаване бе публикувано в Държавен вестник  на 31 януари 2020 г. след протест пред Министерски съвет. Тогава премиерът Бойко Борисов нареди на финансовия министър Владислав Горанов и на НАП да постигнат консенсус с всички представители на малкия и среден бизнес, а ако това не се случи – Н-18 няма да съществува.

Така, според брой 9 на ДВ от 31 януари 2020 г., всички търговци, които използват СУПТО, трябва да приведат софтуера си в съответствие с изискванията на наредбата до 31 юли.  А крайният срок за деклариране на използвания СУПТО в НАП е 30 септември 2020 г.

Първите три месеца от новото отлагане ще бъдат използвани за съвместна работа между експертите на браншовите организации и НАП, за да се изчистят спорните моменти и да се изгладят неяснотите на нормативно ниво.

Първата среща на НАП се проведе с представители на големите търговски вериги. Членовете на  Сдружението за модерна търговия вече са привели дейността си с изискванията на наредбата. Но в началото на февруари се сблъскаха с казус, който едва не принуди някои от хипермаркетите да затворят заради проблем със сървъра на НАП. Връзката с касовите им апарати е била прекъсната поради натоварване, а повредата е отстранена малко преди изтичането на 24-часовия срок, след който фискалните устройства биват блокирани. На срещата е договорено НАП  да удължи от 24 на 72 часа времето, в което касовите апарати могат да работят аварийно без връзка със сървърите на агенцията. От приходната администрация са обещали, че при такива ситуации ще реагират в авариен режим, какъвто е разписан при природни бедствия и извънредни ситуации.

Вече има направени първи стъпки и по едно от най-големите възражения на бизнеса по Н-18 – налагането на най-тежката административна мярка – запечатване на търговския обект при открити фискални нередности. Това е регламентирано в член 186 и 187 от Закона за ДДС.  Промените в Н-18  обаче разширяват обхвата на случаите, в които се прилага – търговският обект се запечатва и когато не е свързан СУПТО. На срещата на екипа на НАП с членове на БСК, хотелиери, ресторантьори и туроператори на 25 февруари от приходната агенция са се ангажирали да предложат промяна в ЗДДС, според която някои нарушения няма да водят до запечатване. Това са липсата на реквизити във фискалните бонове, несъхраняването в търговските обекти на паспорт на касовите апарати и проблеми във връзката при предаване на данни към НАП. Данъчните са се ангажирали и да актуализират указанията към служителите си, като в случаите, в които ще се допуска предварително изпълнение на принудителната административна мярка, да се изследва не само конкретното нарушение, но и цялостното поведение на търговеца. А предварително запечатване на обекта да има само в случаите на доказана недобросъвестност.

Срещите продължават, бизнесът обяснява проблемите си и очаква данъчните да се вслушат в тях. „Трябва да намерим праг на доверие, който е приемлив и за двете страни. Това е основното, което затруднява процеса през цялото време. Първоначалната нагласа от страна на НАП беше, че всички крият доходи като не регистрират продажбите си. Но бизнесът казва – не всички го правят. Някои юристи считат, че в текстовете на наредбата прозира презумцията за виновност. Склонен съм да им вярвам. И все пак наблюдаваме положителна промяна в нагласите, в търсене на изход от създалата се ситуация“, коментира Попдончев.

 

Медицинското съсловие оспорва изследванията да се приравняват с продажби

В средата на февруари бе проведена среща на НАП с представители на медицинското съсловие – лични лекари, стоматолози, болнична, доболнична помощ, фармация – които представиха своите специфични изисквания по наредбата. Два са основните акцента, разказа говорителят на НАП Росен Бъчваров. Единият е за облекчения СУПТО,  който се използва най-често от личните лекари. Този софтуер позволява с него да се регистрират само дейности, финансирани изцяло и частично от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Джипитата обаче настояват обхватът му да се разшири, като се включат свободният прием и други медицински дейности извън заплащаните от Касата – например издаването на медицински свидетелства при сключване на брак и изкарване на шофьорска книжка.

Второто искане е от страна на болничните заведения и доболничната медицинска помощ – диагностично- консултативни и други медицински центрове, които използват големи СУПТО. От тях се изисква в момента, в който дойде пациент и лекарят назначи изследване, това да бъде подадено като информация в НАП, защото прегледът струва пари. Но много често в клиниките започва процес, който обичайно не е свързан с плащане.  А понякога може да се появят технически трудности, които да възпрепятстват самия медицински процес. Затова информация към данъчните да се подава само при плащане, настояват лекарите. И по двете теми предстои изясняване на детайлите, каза Росен Бъчваров.

 

Тихомълком въведоха регистрационен режим за софтуера

Станислав Попдончев, главен финансов директор и зам.-председател на БСК

Един от основните проблеми на Н-18 са нееднозначните дефиниции. В най-голяма степен това се отнася за  СУПТО. Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗДДС, СУПТО е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон. Не е изяснен обхватът на софтуерите, които автоматизирано управляват процеса на продажба – дали един екселски файл или програмата за фактуриране е СУПТО, само защото поддържа количества, единични цени и база данни с клиентите. В много случаи софтуерите обработват информация за вече извършени продажби, а не за такива, които предстои да бъдат направени. Понастоящем схващането е, че по-скоро всичко е СУПТО. Други понятия, които е важно да се прецизират, са началото и краят на продажбата – откъде започва този автоматизиран процес, къде приключва, какви документи следва да се издадат на всеки етап от него. На страницата на НАП са публикувани множество схеми, които дефинират в различни случаи какво попада в обхвата на СУПТО. Но това трябва да бъде записано в наредбата по-опростено, за да може всеки бизнес да го разбере. Има проблеми и с регистрационния режим на софтуерите, който бе въведен тихомълком от наредбата и практиката на НАП. Законът за ДДС предвижда подаване на декларация и включване в списък, което по своята същност представлява уведомителен режим. Обаче наредбата допълва, че към декларацията се подават и допълнителни доказателства за това как функционира софтуерът, какви са връзките между модулите, как комуникират помежду си. НАП прави преценка по законосъобразност и целесъобразност, а законът не вменява подобни действия. Така режимът от уведомителен се превръща в регистрационен, без формално законово основание.

 

Оголват се търговската тайна и ноу хау на ресторантьорите

Вени Петрова, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация ( БХРА)

По отношение на Наредба Н-18 ни притеснява: първо, несъвместимостта на нашия софтуер с този на чуждите ни партньори. Второ – в наредбата има текстове, които дават възможност за различно тълкувание, а субективната преценка на проверяващия може да доведе до налагане на санкция.

Наредбата третира поръчката на храна по имейл като електронен магазин и ние имаме задължението да регистрираме такива модули към сайтовете, където е обявено менюто. Но за нас това не е електронен магазин.

Искаме да се регламентират малките отклонения при проверка между отчетения оборот на касовия апарат и наличните пари в касата. За да отвориш обекта си сутринта, може да имаш няколко стотин лева като касова наличност, която да използваш за плащането на стоката, доставена през деня.  Тази сума не е регисткрирана във фискалното устройство, защото е за покупки. Но ако отвориш кафенето в 8 часа и таксуваш 10 кафета, а в 8,30 дойде проверяващ и установи касова наличност от 300 лева, ще те обвини в нарушение.

Н-18 ни задължава да представяме в НАП source код, който представлява обект на интелектуална собственост – на фирмата, която го произвежда и наш. Това СУПТО е като да ви вкарат камера в тоалетната – там абсолютно всичко може да се види. Имаме задължение да предоставим достъп до одиторския профил, т.е. пълни права за четене на информация от текущи и архивни база данни. Т.е. ние не можем да си запазим данните за клиенти, отстъпки, номенклатури, доставчици, търговска информация – търговската тайна и ноу хау ни е чисто гола там.

Освен това се създават и неоправдани трудности пред бизнеса – задължени сме да въвеждаме абсолютно всякакви данни в СУПТО, включително за служители, които са и по трудов, и по граждански договор. В този бизнес сервитьорът идва за един ден, на следващия го няма и така ние постоянно трябва да вкарваме и изкарваме данни.

Нямаме възможност да издаваме междинен или по-популярно – служебен бон. Ако вие седнете в заведение и направите сметка от 30-40 лв., но имате лимит – например 60 лева и искате да видите до момента какво сте използвали, ние не можем да ви покажем. Трябва да издадем фискален бон, а клиентът да плати.

Хотелиерите са задължени да декларират всички резервационни системи, с които работят, а те са 3200, ние комуникираме и с чужди фирми. Би следвало в бг софтуера да декларираме само тези, с които имаме директен договор.

Много важно за фирмите, които имат два и повече обекта: до скоро те можеха да прехвърлят стока от един в друг. С измененията това ни се забранява през този софтуер.

Има фирми, които имат различни дейности, като едната е хотелиерство и ресторантьорство. Ако фирмата не е отделила заведенията за хранене в друго дружество тя с какъв софтуер работи? Сега сме принудени да отделим всичките дейности в различни фирми. Но това изисква различни екипи, счетоводства и увеличава административната тежест.

 

Резервацията все още не означава продажба

Димитрина Горанова, член на УС на Асоциация на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА)

За туроператорите един от основните проблеми в наредбата е дефинирането на продажбата. Противно на общото разбиране на потребителя, че продажбата е от момента, в който той плаща за дадено нещо,  в туризма НАП фиксира момента, в който е направена резарвация и тогава трябва да бъде изпратена информация за параметрите й. Но до  плащането има още много стъпки – параметрите на закупената услуга може да се променят, а системата ни всеки път трябва да изпраща информация към НАП.

Другото сериозно притеснение е, че от нас се изисква т.нар. ценоразпис – списък с услугите, които предлагаме и тяхната доставна и продажна цена. Той трябва да се поддържа в нашето СУПТО – т.нар. резервационна система. Но при нас цените са изключително динамични и няма как да поддържаме една наличност като складовете или магазините, където всеки продукт е с баркод и ясна цена. Например нощувката в хотел струва различно според сезона – висок или нисък, деня от седмицата – делничен или уикенд, типа стая, само със закуска или олинклузив. Така  може да имаме над 20 цени. За пакетите за чужбина отново цената зависи от типа настаняване, от периода на пътуване.

 

НАП: За Н-18 има два лагера, но първите срещи са обнадеждаващи

За Н-18 има два лагера: едните казват, че наредбата има тежки проблеми и изпълнението й е невъзможно. Но  другият лагер твърди:  ние  сме направили значителни инвестиции, виждаме, че е наредбата е изпълнима и че има фискален смисъл от нея. Става въпрос за хиляди субекти, които са направили необходимото, коментира говорителят на НАП Росен Бъчваров.

Според него софтуерите в последните 20 г. са били използвани в един тревожно голям процент за крадене на данъци. От НАП са изчислили 9 риска,  основно плащанията в брой и електронната търговия. Годишните щети по тези параметри надхвърлят половин милиард лева. Сега целта е да кажем кое в наредбата може да се направи по-добре, така че да бъдат съхранени и интересът на бизнеса, и интересът на фиска. Първите срещи с бизнеса изглеждат много обнадеждаващи, каза Росен Бъчваров.