Може ли чрез надлежен сертификат за форсмажор в условията на КОВИД, издаден от БТПП, да извършите измама в особено големи размери? Според прокуратурата –да.

Светлана Георгиева е адвокат, специалист по наказателно право с 25 годишен богат опит, ориентарана основно към икономически и данъчни престъпления.

0
491

Казусите от практиката са еднакво полезни, както за теорията, така и за действащия бизнес. Адв. Светлана Георгиева споделя един свои случай, който може да бъде полезен за всеки мениджър или собственик на фирма в България и поставя въпроса: “Следва ли за всяко бизнес решение или правно такова, да искаме разрешение от прокуратурата“.

Преди няколко дни на г-н Руси Данев, управител на „Ритъм – 4 – ТБ“ ЕООД, беше предявено обвинение за измама в особено големи размери за това, че в качеството си на управител на търговско дружество е възбудил у управителя на дружеството „Енерджи маркет“ АД заблуждение, че е изпаднал в невъзможност да реализира доставката на заявената електрическа енергия по сключения договор, като за това представил сертификат за форсмажор, издаден от БТТПП.

Според прокуратурата, за този период дружеството на обвиняемия е регистрирало увеличение на продажбите и с това е причинил на „Енерджи маркет“ имотна вреда в особено големи размери. Според приетата правна квалификация – чл.211 НК, случаят е и особено тежък, предвижда наказание от 3 до 10 години, като се предвижда и конфискация до ½ от имуществото на виновния. Подобно обвинение по закон автоматично изпраща Руси Данев в полето на разследване и на КПКОНПИ.

Предисторията е, че в условията на ковид г-н Данев се обръща към БТПП с искане за издаване на сертификат за форсмажор поради намаляло потребление на ток от потребители /затворени ресторанти, заведения, производствени предприятия – негови клиенти/, което е надлежно издадено от БТПП. Пред „Енерджи маркет“ на осн.чл.306 от Търговския закон, ведно с издаденият сертификат, дружество „Ритъм – 4 – ТБ“ се позовава на непреодолима сила / форсмажор/, в която хипотеза по силата на чл.306, ал.4 ТЗ: „Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията / в случая на цялото заявено за изкупуване количество ток/ се спира по силата на закона.“

БТПП преценява въз основа на Решение на Министерски съвет, Заповеди на Министъра на здравеопазването и Решение на Народното събрание на Република България за обявяване на извънредно положение върху цялата територия на страната, че пандемичната обстановка следва да се признае за неопреодолима сила/форсмажор/, поради което издава искания сертификат.

Допълнително дружеството „Ритъм – 4 – ТБ“ завежда дело по чл.307 ТЗ за стопанска непоносимост на сделката на друго основание.

Как се стига до това второ обвинение от прокуратурата?

Първоначално на Руси Данев преди няколко месеца беше предявено обвинение по чл.323, ал.1 НК по същото дело, че е извършил самоуправни действия като не е завел иск по чл.307 ТЗ, който според прокурора е редът за предявяване на претенции за форсмажор. Беше определена парична гаранция в размер на 10 000 лева, обжалвана от нас пред съда.

По жалбата срещу паричната гаранция, Софийски районен съд се произнесе, че предявеното обвинение представлява необосновано упражняване на наказателна репресия спрямо г-н Данев посредством конституирането му като обвиняемо лице. Прие, че са правилни и възраженията на защитата касателно недопустимата намеса на прокуратурата на РБългария в търговския оборот, застрашават устоите на правовата държава и конституционно гарантираната свободна стопанска инициатива. Според съда противното разбиране би довело до използването на най-тежката форма на държавна принуда при всяко неизпълнение на произтичащи от договори задължения. Съдът отбелязва, че дали едно неизпълнение се дължи на непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, или на стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ, компетентен да прецени е единствено съответният съд.

С тези мотиви съдът отмени наложената парична гаранция.

Вместо да прекрати производството по делото, разследващият орган предяви второ обвинение за извършена измама в особено големи размери и особено тежък случай, като изобщо не определи мярка за неотклонение „парична гаранция“ и така актът не може да бъде обжалван в съда, за да може той да се произнесе и по същество дали е налице извършено престъпление.

Без да анализирам в цялост второто обвинение за извършена измама в особено големи размери защо не е налице престъпление, ще подчертая само един факт защо това обвинение отново е обективно несъставомерно изначално.

Освен, че отново се касае за чист търговско – правен спор, за да е налице измама, следва пострадалото лице да е претърпяло имотна вреда, която да е в пряка причинна връзка с действията на обвиняемия. В случая, неизкупуването на цялото количество заявена електрическа енергия от „Ритъм – 4 – ТБ“ от нейния производител „Енерджи маркет“ и позоваването на форсмажор за временно преустановяване на изпълнението на задълженията, не води до реално намаляване на имуществото на дружеството „Енерджи маркет“. Неполучените парични приходи, но очаквани от „Енерджи маркет“ във връзка със сключения между търговците договор за изкупуване на определено количество електрическа енергия, представляват евентуални пропуснати ползи, които не се обезщетяват и търсят по наказателен ред, и в това отношение практиката на Върховния касационен съд е категорична.

Този тип подход на прокуратурата да се намесва в гражданско – правните и търговско – правните отношения между независими търговци създава непредвидимост, неяснота и несигурност за бизнес обстановката в България и поставя въпроса: “Следва ли за всяко бизнес решение или правно такова, да искаме разрешение от прокуратурата“