#Persona_Satyricona

Книга, която пътува във времето и представя 101 велики личности от различни епохи, противоположни характери, коренно различни във възгледите си, наглед нелогично съпоставени един спрямо друг. Какво свързва Моцарт с Мохамед Али или Бил Гейтс с Мерелин Монро? Това е светът на етикетите, светът в който ние живеем, този който ни направлява и разказва съдби. Светът на хаштага!

Една лична история с нелеп инцидент  запратила автора в началото и провокирала създаването на рисунките с молив. Моливът, като създател на формата и разнообразен разказвач.

 

#МОЛИВЪТ

Той е малък и по детски чувствителен. Има графитено сърце. Живее там, между светлината и мрака, на границата. Минава ту от едната, ту от другата страна. Търси. Играе си с лъчите и сенките. Харесва играта на противоположности. В сблъсъка на тези две сили се ражда формата. От нея той се вдъхновява и я следва страстно. Формата, която осъзнава, че може да съществува по всички възможни начини. Съзерцава я и вижда как тя се изпълва със смисъл, когато толкова различни образи се отразяват по повърхността ѝ. Той иска да ги изследва. Да ги пресъздава. Но не според това, което се вижда отвън, а другото, дълбокото, невидимото. След странстванията си се връща на границата и започва да рисува съдбите им. В тъмнината влиза забързано, без дъх. Често тази сила го изтощава и отчупва парчета от графитеното му сърце. Чрез светлината се стеле, като облак по повърхността. Тя му носи свежо дихание. Опознава различията – лудостта, възбудата, болката и радостта. Линията се рее като птица. Впуска се в дълбоката плътност на тъмната бездна, след което се издига към лекото, едва доловимо докосване на високите нежности. Понякога се хвърля със страст, завихря се и буреносно свисти. Остротата раздира пространството. Щрихите валят ситно и обилно напояват формата. Появяват се колонните отвеси и хоризонтали, държащи основите. Хвърлените сенки играят своята игра, подпират, разстилат се, а на моменти изчезват. Полутоновете преливат, трептят във въздуха, носят примирие между категорично противопоставените крайности. Отраженията самовлюбено се проектират. Изглеждат нереално изкривени. Малко по малко изображението придобива същност, все така разделено от границата. В тази атмосфера се раждат Персоните – Сатирикони. Накрая те проглеждат. Едното око си остава потопено в мрак, а другото озарено от светлина. През цялото време той се пита дали трябва да е там, между двете? Дали да съществува на границата на различията? След като ги завърши, им показва творението си. Да знаят. Да се виждат отвътре. Всички да ги виждат. Да ги обсъждат и споделят. Съзнава, че им е нужен. Да, нужен е там. Да създава, да е винаги буден. Да отмерва.

 

 

 

 

 

 

 

Дончо Дончев е роден през 1974 г. в гр. Габрово, България. Завършва Национална гимназия за приложни изкуства в гр. Трявна и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Специализира анимация във Филмово студио „Ню Бояна“ (Nu Boyana Film Studios). Разнообразен автор, който не се задоволява с установяване на един стил, а динамично търси. Работи с различни материали, рисува пред публика, прави илюстрации, живопис, скулптура, както и интерактивни проекти.

През 2007 г. илюстрира графичната новела Fatemate и поетичната книга „Прераждането на Сатира“ (Reincarnation of the Satyr), издадени в Истанбул с текст на Керим Сакъзлъ (Kerim Sakizli). Със същия писател прави кратки истории за списанието Heavy Metal (2011). Рисува на сцена в музикалното представление „Ноктюрно в синьо“ (Nocturne in Blue), изнасяно на различни сцени и катедрали в Германия, а през 2018 г. в Замъка Бюкебург (Bueckeburg castle).

Има проекти, които са тематични и вдъхновени от науката – „Метаморфози на частиците” (Particle Metamorphoses) и „История на Вселената” (Timeline of the Universe), представени в ЦЕРН (CERN) през 2016 и 2018 г. „История на Вселената“ (Timeline of the Universe) е аудио-визуален проект, който става част от Art at CMS (програма в Церн ) и е показван на различни места по света.

Друга част от търсенията на Дончев са породени от мъдростта и богатството на древната антична мисъл и през 2014 г. рисува „Логос-Митос” (Logos-Mithos), който е изложен в Берн и Цюрих (Petra Lossen Fine Art), а през 2015 г. във Вадуц, Национален музей на Лихтенщайн (Liechtenstein National Museum).

Организира голям брой изложби в България и Европа, като една от предизвикалите най-голям обществен отзвук е сатиричната 21st Century (София, Централен военен клуб, 2018 г.). В нея Дончо Дончев показва контрастите на нашето време. Изобразява едни от най-изявените политици на световната сцена, нарисувани като карти за игра.

Участва в ЕКСПО Милано 2015 (EXPO Milano), където рисува картината Riflessioni пред павилионa на вестник Corriere della Sera, а на ЕКСПО Астана 2017 (EXPO Astana) създава мащабно пано Human Energy, което става притежание на Световния ЕКСПО музей в Шанхай (World EXPO Museum Shanghai). Двете събития са реализирани от Арминио Скиоли, куратор и директор на Галерия „Леонардо Да Винчи“ в Локарно (Rivellino – Leonardo Da Vinci Art Gallery). Дончо Дончев често участва в различни събития, които са част от културната програма в Ривелино, Локарно, както и на кантон Тичино. Работата на Дончев в тази част на Швейцария започва през 2015 г. и включва пърформанси, изложби и участия в съвместни проекти. През май 2019 г., когато се отбелязват 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи, Дончо Дончев рисува пред публика в Ривелино. Пресъздава една от най-интересните и обгърнати в тайнство картини Salvator Mundi. Тази картина, освен че е най-скъпата, е и много противоречива. Художникът провокира публиката и обръща изображението от двете страни, така се получава карта за игра. Неговият пърформанс е заснет и излъчен от Националната телевизия на Швейцария (RSI). По същото време представя проекта „Кодекс Метаморфози“ (Codex Metamorphoses), включен в изложбата „Леонардо 500“ (Leonardo 500). Това е дълга негова серия, която е интерпретация върху метаморфозите на Овидий, както и на модерниста Кафка. През декември 2019 г. Дончев открива изложба в Leonardo Da Vinci Art Gallery, с която почита делото на Да Винчи и прави поредица портрети на живо. Предходни негови изяви, свързани с културни събития в Ривелино и Филмовия фестивал в Локарно, са създаването на портрети на Марко Солари, Питър Грийнауей, Ален Берсе, Далия Грибаускайте и други.