Мартин Димитров, Творчески директор, рекламна агенция „Nitram“: В близкото ни бъдеще ще оцелеят тези, които наистина разбират това, което правят

0
3092

Фотограф Лиляна Караджова

В последното десетилетие бяхме забравили кое е важното. А важното винаги са били лекарите и учителите. С пандемията си отива едно десетилетие, в което човек неуспешно се опита да победи Бог. Милениалите ходиха на фитнес, тичаха по парковете и се храниха с чия — все неща, които ги заблудиха, че държат бъдещето в ръцете си.

Вирусът срина познатия ни свят за няколко седмици, направи го с пандемична всеобхатност и с дълочина, каквато само непознатата болест може да нанесе. Ролята на големите корпорации, чийто търговски марки диктуваха битието, беше отнета от държавата. Държавите се завърнаха с неподозирана сила, вдигнаха забравени граници и взеха контрола в ръцете си. Хората не просто се отказаха от свободата си, направиха го с аплодисменти. Болестта много прилича на революцията — всичко се случва толкова бързо, че е твърде вероятно да не разбереш какво точно се случва.

За разлика от държавата обаче, бизнесът няма антична основа. Няма Платон, по-скоро има Вълка от „Уолстрийт“. В последното десетилетие огромна част от бизнесите комуникираха ценности, предложени им от рекламните агенции, или пък от консултантските им компании. И всичко това беше абсолютно нормално, защото либерализма, настъпил след финансовата криза през 2009-та, предполагаше точно това — да припознаваш като твои ценности, които не са твои. И да ги приемаш, тъй като политическата коректност налага съобразяване с все повече и повече гледни точки.

Бизнесът не е стар като държавите, но пък не е и вчерашен. Адаптира се относително бързо към ситуацията и въведе правилата на procurement, където цената е силно определяща. Притиснат от социалните обстоятелства да се съобразява прекалено много с чуждото мнение, бизнесът взе най-адекватното (за времето си) бизнес-решение — реши да избира най-евтината чужда гледна точка.

На теория, либерализма трябваше да ни опази от едно много важно нещо — банките да не тръгнат да правят отново глупостите, които бяха правили преди 2008-ма. На практика се стигна до тежка социална, а и корпоративна деформация, която позволи на евтината посредственост да тържествува. Когато цената е определяща, смисълът започва да изтънява.

Обезценени, думите започнаха да губят смисъл, социалните медии се превърнаха в истински медии, а Мис Тигрова от стриптизьорка се превърна в учителка. Появиха се инфлуенсъри, чийто спонсорирани мисли се гледаха от стотици хиляди и от милиони, а образованието се срина — никому не беше нужно да учи сравнително езикознание, когато за една седмица можеше да изкара курс по онлайн-планиране и да бъде модерен и куул.

Появата на практическото, или както аз го наричам „грубото образование“, нанесе тежък удар по лобюзнателността. Както се шегуваме в агенцията ми „Nitram“ — светът се напълни с умни хора, които вярват, че Земята е плоска. В последните години академизмът напълно изчезна, той дори стана труден за обясняване. Беше невъзможно да обясниш на някого, че разликата между фриволната образователна практика и академизма е във верифицираното през вековете познание, което същият този академизъм притежава. Книгите и професорите винаги са стрували много повече от първите четири резултата в „Google“.

Вече е ясно, че влизаме в дълбока икономическа криза. Големият въпрос е колко дълбока ще бъде социалната трансформация. От първите седмици на кризата можем да заключим, че държавата се връща и корпоративният свят изчезва. По-интересното обаче е завръщането на експертността. Ние като човечество бяхме принудени много бързо да осъзнаем, че лекарите и учителите са тези, които не просто ще ни измъкнат от трудното, но и ще гарантират бъдещия ни прогрес. Образованието направи немислим скок в тези няколко седмици — то се технологизира, запазвайки верификацията си. Нещо, което напълно отсъстваше във всичките курсове по коучинг, мотивация и прочее глупости.

Постепенно тази вяра в експертността, която в момента има спрямо лекарите и учителите, ще прелее и в другите професии. В близкото ни бъдеще ще оцелеят тези, които наистина разбират това, което правят. И имат познание, много по-широко от първите четири резултата в „Google“.