Коронакризата: Рискове и последици

0
273

Константин Стойчев има над 20 години опит в управленско консултиране, IT и финансови услуги. Работил е в България и САЩ във водещи консултантски фирми като EY и Deloitte и е участвал в множество проекти за дигитална трансформация, оптимизиране на бизнес процеси, фирмено преструктуриране, управление на риск, внедряване на информационни системи, регулаторно съответствие и др. Притежава магистърски степени по Бизнес администрация от Масачузетския технологичен институт (MIT) със специализация по Стратегически мениджмът и консултиране, както и МИО от УНСС.

 

През втората половина на 2019 г. много икономически анализатори по света започнаха да забелязват спад в ръста на големите икономики и дори признаци за  наближаваща рецесия. Ситуацията допълнително се влошаваше от все по-обтегнатите търговски отношения между САЩ и Китай, както и от предстоящия Брекзит, евентуално без сделка. В началото на 2020 г. всички тези фактори продължиха да създават напрежение в пазарите, но никой не беше в състояние да предвиди какво щеше да се случи още през месец март.

Съобщенията за бързото разпространение на нов щам на коронавирус, станал полулярен като COVID-19, способен да се предава по въздушно-капков път и нанасящ сериозни поражения върху здравето на хората бързо завладяха новинарските емисии. С нарастването на паниката започна и засилен натиск върху правителствата да вземат бързи мерки за намаляване на опасността и предпазване на населението. Този натиск, в комбинация с липсата на информация как ефективно да се противодейства на вируса, доведоха до серия от мерки и действия, които през следващите няколко месеца, пряко или косвено, сринаха цели сектори от икономиката, а на други причиниха огромни щети.

Безспорно, най-големи щети претърпяха секторите, които под една или друга форма прекратиха временно дейността си, като ХоРеКа (хотели, ресторанти, кафенета), туризъм, международен транспорт и др. Но икономиките са силно обвързани системи и няма как парализирането на някои сектори да не засегне и останалите. Спирането на международния транспорт наруши веригите на доставки, а това много бързо доведе до загуби в производството.  Затварянето на ХоРеКа доведе до сериозен спад в търсенето на продукти от хранително-вкусовата промишленост. Търговията на едро пострада от нарушенията в доставките, а търговията на дребно от затварянето на магазини и търговски центрове.

Една от най-сериозните последици от кризата се оказа промяната в поведението на потребителите. Освен спада на търсенето в директно засегнатите сектори, намалелите доходи, увеличената безработица и усещането за несигурност свиха потреблението на всички стоки и услуги, с изключение на тези от първа необходимост. Дори и тези, чиито доходи не са пряко засегнати, започнаха да свиват разходите си, да увеличават спестяванията си и да се ориентират към по-безопасни дългосрочни инвестиции.

Правителствата във всяка държава започнаха да предприемат, в началото индивидуални, а впоследствие все по-координирани действия за справяне с пандемията. Повечето държави предприеха основно мерки, насочени към справяне с медицинските рискове, а мерките за противодействие на негативните икономически последици закъсняха. Освен това, многото неизвестни около конкретния щам на вируса доведоха до мерки, които често бяха хаотични, пресилени, непоследователни и с противоречив резултат. Тези действия допълнително засилиха усещането за несигурност е непредвидимост у хората и увеличиха негативния ефект върху потреблението. Когато накрая се предприеха мерки за преодоляване и на икономисеските последици, те отново бяха частични и без оценка на въздействието им върху всички сектори на икономиката.

В тази ситуация компаниите започнаха да преосмислят бизнес рисковете. През последните десетилетия глобализацията доведе до концентриране на големи производства в специализирани клъстери. Това води до икономия от мащаб и е икономически оправдано, когато има предвидимо търсене и добре организирана логистика. Например, много от компонентите на световната индустрия се произвеждат в производствени центрове в Китай. Сегашната ситуация, обаче нагледно ни демонстрира какви са рисковете от спирането на тези производства или нарушаването на логистиката. Освен това, повечето компании са свикнали, че икономиката е силно инерционна система и не очакват силни, бързи и непредвидени сривове, поради което организацията на работа при тях не е достатъчно гъвкава, за да може да реагира адекватно и да минимизира загубите при ситуация като сегашната. От финансова гледна точка, съществува риск високото ниво на дълг в световен мащаб допълнително да се увеличи значително и това да доведе до последваща дългова криза. За това могат да допринесат както мерките на много правителства, които снижиха критериите за кредитиране като част от спасителните мерки за компании и граждани, така и очакваните бюджетни дефицити в много държави, породени от намаляването на данъчните постъпления и разходите за антикризисни мерки, които също се очаква да генерират дълг. Засега намалялото търсене на стоки и услуги намалява рисковете от висока инфлация, но евентуална дългова криза може да предизвика такава.

Повод за оптимизъм ни дава фактът, че тази криза беше предизвикана от външни, фосмажорни фактори и следователно, скоро след тяхното отминаване, се очаква да започне постепенно завръщане към нормална икономическа активност. Със сигурност, някои сектори ще продължат и занапред да изпитват затруднения, но други, вероятно ще излязат от кризата по-адаптирани към евентуални бъдещи сътресения и по-конкурентоспособни.

В сегашната сигуация има и сектори, които са много по-малко пострадали, а след кризата се очаква да се развият по-бързо от очакваното. Такъв е секторът на информационните технологии. Докато социалната дистанция лиши много други сектори от възможността да функционират (поради невъзможност от дистанционна работа и home office), при информационните технологии това не попречи на работата им. Много от ИТ компаниите дори разработиха нови софтуерни продукти за дистанцияяна работа, комуникация и колаборация на виртуални екипи. В областта на финансовите услуги, банките и финансовите компании, които предлагат мобилно и уеб банкиране, значително увеличиха както броя на своите клиенти, така и обемите на потребление.

Кризата засегна в различна степен различните компании, но най-тежките последици са за МСП (малките и средни предприятия). Големите компании имат достатъчни ресурси да финансират преструктурирането си и да оцелеят до идването на по-добри времена. Освен това, те са в по-добра позиция да получат спасителна помощ от държавата, от фондовите борси или от банките. МСП са значително по-уязвими. При тях дейността обикновено се финансира със собствен капитал и следователно, всяко спиране, дори за няколко месеца, може да ги докара до ръба на фалит. В България, основната мярка, която правителството прие за подпомагане на бизнеса (и най-вече МСП) е мярката 60/40, при която държавата поема за известен период от време 60% от разходите за работна заплата и осигуровки на служителите, срещу задължението работодателят да не освобождава тези служители и да им плаща останалите 40%. Като замисъл, тази мярка не е лоша, но от гледна точка на работодателя тя е много рискова. За да оцелее фирмата, работодателят трябва да има възможността да свие до минимум разходите в периодите, когато фирмата му няма приходи. Това означава и възможността да освободи служители, ако е необходимо. За да прецени дали да се възползва от мярката 60/40, работодателят трябва да има поне приблизителна представа колко време ще продължи сегашната ситуация, а това остава до голяма степен неизвестно. При по-продължителна криза, самата мярка може да доведе някои фирми до фалит, заради задължението на възползвалите се работодатели да поддържат пълния състав от служители и да не намаляват заплатите за целия период. Другите обявени мерки в България включват кредити с гратисен период, но те също представляват сериозен риск, защото след изтичане на гратисния период, погасяването им допълнително ще затрудни възстановяването на бизнеса.

Всички се надяваме сегашната криза бързо да премине и икономиките да се възстановят, но отсега е ясно, че когато това се случи, ще са настъпили някои необратими промени, с които ще трябва да се съобразяваме. Една от най-значимите промени ще бъде засилената тенденция към дигитализация на бизнеса, която ще се прояви в роботизиране на услуги и производства, допълнително дигитализиране на комуникациите (дистанционна работа, виртуални екипи и срещи), системи за ресурсно планиране и управление на активи, системи за управление на риска.

Друга значима последица ще бъде преосмислянето на бизнес рисковете, водещо до диверсификация на дейността на компаниите, на логистичните канали и на доставчиците, което ще доведе до по-ниска степен на зависимост и следователно до по-нисък риск за бизнеса. Успоредно с диверсификацията, компаниите трябва да преминат към по-гъвкава организация на работа, което би им позволило да реагират по-бързо и да минимизират щетите при евентуални подобни кризи в бъдеще.

Поуките от сегашната криза и страхът от евентуални бъдещи подобни кризи, вероятно ще промени поведението на служителите и на потребителите. Служителите ще са по-склонни да работят при възможност отдалечено и да разчитат все повече на дигитална комуникация. Потребителите вероятно също ще променят своето поведение, ще станат по-резервирани към ползването на кредит, ще заделят повече финансов ресурс като буфер за непредвидени ситуации и като цяло, ще предприемат по-рационален подход към потреблението и инвестициите.

Като цяло, компаниите на бъдещето ще трябва да бъдат по-диверсифицирани, по-гъвкави, по-дигитализирани и по-ефективни. Държавите ще трябва също да преосмислят управлението на публичните финанси и способността си за справяне с бъдещи кризисни ситуации. За МСП, най-доброто в сегашната ситуация е свият до минимум разходите си и да използват периода, в който не могат да функциорират пълноценно за диверсификация на дейността, подобряване на ефективността (например, орязване на непродуктивни дейности или оптимизиране на офисни площи), дигитализиране и оптимизиране на бизнес процеси.