Какви резултати да очакваме от намаления ДДС?

0
340

Йонко Чуклев е юрист и финансов анализатор с опит в сферата на корпоративните финанси, световните борси и новите технологии. Работил е по проекти в Лондон и Ню Йорк, в момента е финансов директор на „Кардинал Байтс“ и зам.-председател на Професионална асоциация по роботика и автоматизация.

В отговор на икономическите последици от пандемията, повечето държави по света предприеха множество икономически мерки за стимулиране на потреблението, бизнеса и заетостта. Сред популярните данъчни мерки, които се приемат и обсъждат, неминуемо се включва и таргетираното намаляване на ДДС.

По сходен модел Германия намалява ДДС на ресторантите от 19% на 7% до края на годината, Чехия намалява ДДС върху услугите за настаняване от 15% на 10%, а Великобритания обмисля временно намаляване на основната ДДС ставка, както направи и при предходната криза от 2008 година. Интересен пример видяхме в Кипър, където правителството планираше да намали ДДС от 19% на 17%, но се отказа от намеренията си и вместо това прибягна до удължени срокове за внасяне на данъка.

Какво се прие у нас ?

От този международен контекст е разбираемо, че и българското правителство инициира сходна реформа за таргетирано намаляване на ДДС. Българският парламент прие с промени в Закона за ДДС, че ставката за настаняване в хотели и подобни заведения, доставка на книги и учебници, ресторантьорски и кетъринг услуги, както и храни, подходящи за бебета и деца, бебешки пелени и подобни, ще бъде намалена от 20% на 9% до края на 2021 г. В този анализ ще се концентрирам върху ставките за хотели и ресторанти, тъй като по отношение на детските храни, консумативи и книги има консенсус, а част от големите вериги вече обявиха, че ще намалят цените на тези продукти като резултат от по-ниското облагане.

Какви са потенциалните ползи от намалено ДДС ?

На първо място, намаляването на ДДС е компенсация за хотелиери и ресторантьори за практически блокирана дейност по време на извънредното положение, замразени приходи и прекъсната ликвидност. Освен това, всяко намаление на косвени данъци има няколко големи последици в икономическия живот и предложението събра две големи групи аргументи „за“ и „против“ от различни заинтересовани страни.

  • По-ниски цени

Първи аргумент в подкрепа на предложението беше, че по-нисък данък добавена стойност на теория означава по-ниски цени за потребителите. Дали по-ниската ставка ще доведе до по-евтини оферти е дискусионен въпрос. Една част от бранша директно заяви, че няма как да се предложат по-ниски цени поради натрупани загуби от предходните неработни месеци, невъзможност да се работи на пълен капацитет и други трудности. Опитът на съседни на България държави с намаление на косвени данъци в сферата на услугите показва сходен резултат – по-ниските ДДС ставки само частично се пренасят в крайните цени.

Въпреки това, част от бранша сочи, че по-евтините услуги са възможен сценарий – така представители на Съюза на хотелиерите и ресторантьорите в Русе заявиха, че 9-процентният ДДС ще доведе до по-ниски цени за потребителите. Липсата на единно мнение в бранша дали ще видим по-ниски цени или не, е вероятно да се отрази и в менютата и ценоразписите – едни ще предложат по-примамливи предложения, други – не.

  • По-висока заетост

Втори агрумент в подкрепа на предложението беше очакван позитивен ефект върху запазване или увеличаване на персонала в хотели и ресторанти. По данни на НСИ към края на април всеки пети от новорегистрираните безработни е бил зает в хотелиерството и ресторантьорството. В абсолютна стойност около 26 000 души са съкратени в бранша, като по думите на социалният министър Деница Сачева, около 7000-8000 от тях са намерили работа. Част от търговците вече заявиха намерения да вложат постъпленията от намаления данък в наема на персонал. По-ниският ДДС обаче не е единствената мярка, която би насърчила заетостта в сферата. Министерство на труда и социалната политика отпуска 50 млн. лв. за сектор „Туризъм“ в рамките на мярка „Заетост за теб“. По тази мярка ще се субсидират минимална работна заплата плюс осигуровките от страна на работодател и работник за одобрените компании. Новата ДДС ставка може да бъде малък стимул за наемане на допълнителни служители, но голямата част от работодателите в сферата на хотелите и ресторантите ще разчитат основно на други мерки за наемане на персонал.

  • Изсветляване на сектора

Като трети позитивен аргумент за намалените данъчни ставки и този, който се коментира най-широко, е изсветляването на възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството. За 2017 г., общата печалба на сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ е 492 млн. лв., по данни на НАП, което прави сектора един от по-слабите в това отношение, а по предварителни данни на НСИ за 2019 г., средната годишна заплата в същия сектор възлиза на 9206 лв., като това е най-ниската годишна заплата от всички икономически дейности в статистиката на НСИ. По данни на КНСБ около 40% от заетите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството се осигуряват на минималната работна заплата. Това означава две неща – слаб ефект на мярката 60 на 40 върху заетостта в този сектор и същевременно потенциална възможност за внасяне на данъци върху по-високи възнаграждения занапред. Първоначалните промени предвиждаха минималният осигурителен праг за работещите в ресторанти и хотели да се вдигне до 800 лв., но впоследствие това предложение отпадна.

Като мотив за въвеждане на мярката беше посочено, че по-ниското ДДС ще дестимулира схеми за невнасяне на данъка. Въпреки това, важен за изясняване е счетоводният аспект на тази данъчна реформа, защото ако един ресторант закупува суровини с 20% ДДС, а продава храни и напитки с 9%, то реален сценарий е, че този ресторант ще има постоянно да си възстановява ДДС, а не да внася повече в резултат на по-прозрачни операции. В тази връзка се очаква НАП да публикува становище за прилагането на променената ставка, което ще е от ключово значение. Ако по-ниското ДДС все пак се окаже успешен модел на работа, спомогне за по-висока заетост, по-малко случаи с измами с ДДС, неиздаване на касови бележки и общо изсветляване на сектора, то този модел би бил приложим и в други браншове със сходни характеристики. В тази връзка премиерът Бойко Борисов заяви, че ако мярката работи, може да остане за постоянно. Към момента дванадесет страни от ЕС прилагат ДДС диференцирани ставки за ресторанти и кетъринг, макар и в по-ограничен обхват.

Какви рискове крие намаляването ?

Потенциалните позитиви далеч не обединиха всички в българското правителство. Финансовият министър Владислав Горанов и председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова имат позиция против намалените ставки на ДДС. Като аргумент срещу намалението в становище на Министерството на финансите се изтъкват потенциалните загуби за бюджета. Косвените данъци са основно приходно перо в държавния бюджет, като България е на второ място в ЕС след Хърватия по дял на постъпленията от данъци върху потреблението с 51,3% от всички данъчни приходи.

  • По-малко приходи в хазната

Според становище на Министерството на финансите загубите за бюджета от намаленията ще са следните:

  • Ресторанти и кетъринг услуги – 150 млн. лв.
  • Доставка на общи туристически услуги – 19 млн. лв.

Общата прогнозна загуба от намалението в двата сектора се очаква да възлезе на 169 млн. лв., като вносителите на законопроекта обявиха, че мярката може да бъде отменена предсрочно, ако е неефективна. Свитото бюджетно салдо не би било проблем ако и държавните разходи се намалят, но според министъра на финансите това не се очаква. В този сценарий понижените приходи в бюджета без намалени разходи могат да се компенсират от две места – увеличение на други данъци или увеличение на държавния дълг.

  • Увеличаване на други данъци за сметка на намаленото ДДС

Изявен аргумент, който имаха представители на правителството и бизнеса срещу промените в ДДС режима беше, че по-малките приходи в хазната от този данък трябва да се компенсират с увеличение на други данъци. Като потенциални данъци, които следва да бъдат увеличени, в  позиция на финансовото министерство бяха посочени общата ДДС ставка и корпоративният данък. Впоследствие обаче финансовият министър Владислав Горанов заяви, че данъците у нас не трябва да се променят. Oт Acoциaциятa нa индуcтриaлния кaпитaл в Бългaрия посочиха, че диференцираните ДДС ставки за едни браншове би ги привилигирoвaлo прeд други, а от Българската асоциация на софтуерните компании заявиха, че почтеният бизнес се превръща в заложник на сивата икономика.

  • Усложнено администриране и риск от измами

Становището на Министерството на финансите още посочва, че диференцираната ДДС ставка увеличава риска от данъчни измами, както и разходите за администриране и за бизнеса. Факт е, че единната ставка за ДДС е по-лесна за администриране, освен това трябва да бъде променен софтуерът на ресторантите, тъй като повечето ползват софтуер, а не обикновени касови апарати. Това предполага допълнителни разходи за конфигурация софтуер. До патови ситуации може да доведе администрирането на данъка по отношение на доставките на храна, които остават на досегашния режим на облагане. Популярен пример е, че пица, която се поръча на място в ресторант, ще се облага с 9% ДДС, но пица за вкъщи ще се облага с 20%. Как ще се прави разграничението между поръчка на място и доставка, остава неизяснено.

Сериозни потенциални рискове са неправилното деклариране и неправомерното прилагане на намалената ставка, а тяхното минимизиране зависи от по-засилен контрол от страна на приходната администрация. Ще има ли капацитет администрацията да приложи ефективен механизъм за контрол върху използването на 9-процентното ДДС, остава отворен въпрос.

Как да разберем дали мярката е ефективна ?

Няколко индикатора следва да бъдат ключови в оценката за успеха или неуспеха на 9-процентната диференцирана ДДС ставка – заетост в хотелиерството и ресторантьорството, средната заплата на наетите лица в бранша, както и данъчните постъпления от бранша. Например, ако накрая на финансовата година нямаме значително повишение на заетостта или средната заплата в двата бранша, а данъчните постъпления от тях намалеят с над 100 млн., логичен извод е, че временната мярка с намалена ДДС ставка не е била най-подходящата да компенсира хотелите и ресторантите за невъзможността им за работа по време на извънредното положение и по-слабия туристопоток в рамките на годината.