Как ще се харчат 4,5 млрд лева за смекчаване на шока от COVID-19

0
81

4,5 млрд. лева е мобилизирало правителството за подпомагане на малкия и средния бизнес, самонаетите лица и тези, които заради кризата са в неплатен оптуск.

Изготвили сме презентация с обобщение на финансовите инструменти с публичен ресурс, които са адаптирани към периода на кризата. Очаква се да бъдат ангажирани 8 различни инструмента за над 4,5 млрд. лева ресурс в полза на малкия и среден бизнес, самонаетите и лицата в неплатен отпуск заради коронавируса,  каза на брифинг финансовият министър Владислав Горанов.

Става въпрос за инвестиционни инструменти в размер на близо 4,5 млрд. лв., с които държавата ще подпомогне бизнеса за смекчаване на шока от COVID-19. Част от мерките ще бъдат захранени чрез Българската банка за развитие.

Едната мярка е свързана със стартирането на програмата през ББР за отпускане на безлихвени кредити за защита на хората, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията. Целта е да се подпомогнат засегнатите от икономическите последствия от пандемията физически лица и самоосигуряващи се.

„Тези лица трябва да имат отработени поне 5 работни дни през март, ако това е месецът, в който са пуснати в неплатен отпуск. Дотук заявен интерес има от 12 банки-партньори“, каза Горанов. Става дума за Алианц банк България, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет банк, ОББ, Общинска банка, ПИБ, Райфайзенк банк, Търговска банка Д, Уникредит Булбанк, ЦКБ, Юробанк България.

Самоосигуряващи се лица, които са прекратили дейността си или имат поне 20% спад на доходите, имат право да кандидатстват за кредити до 4 500 лева. Те ще са безлихвени, с гратисен период от 12 месеца и срок за издължаване до 5 години. Заемите ще се отпускат без такси и се погасяват предсрочно без наказателна лихва.

„Вторият инструмент е кредити за осигуряване на ликвидност на малки и средни предприятия – необезпечени, оборотни, до 300 000 лева, също управлявани от ББР през търговските банки. Очакваният портфейл кредити, който ще се получи по линия на този инструмент, може да достигне 2 милиарда лева“, съобщи министър Горанов. „Критериите за допустимост са спад на оборота за първото тримесечие за 2020 година спрямо същия период за миналата година въз основа на финансовите отчети на дружеството, наличие на вземания от клиенти. Срокът за кандидатстване по тази програма също е до края на годината“, посочи министърът на финансите. И прогнозира, че значителен брой предприятия ще могат да се възползват от финансовия инструмент.

През Европейския инвестиционен фонд с банки-партньори, сред които ОББ, „Прокредит банк“ и „Уникредит Булбанк“, ще се отпускат кредити с максимален размер 3,6 милиона лева, предназначени за рефинансиране на задължения, възникнали преди не повече от 60 дни.

През Фонда на фондовете могат да се отпускат кредити до 50 000 лева, предназначени основно за подпомагане на малки и средни предприятия, като там е възможен гратисен период и лихвена субсидия. Инструментът вече работи и е достъпен, посочи министърът. Гратисният период е до 24 месеца. По думите на Горанов, лихвите са значително под пазарните.

Предвиден е и инструмент за капиталови инвестиции чрез Фонда на фондовете – предназначен за компании с потенциал да подпомогнат и възстановят икономиката след кризата, особено в сферата на иновациите и дигитализацията. Това са около 400 стартиращи предприятия, каза Горанов.

Фондовете за градско развитие не са нов инструмент, но в периода на кризата са изключително атрактивни от гледна точка на обстоятелството, че тези фондове за градско развитие могат да се финансират дейности, които трудно могат да бъдат финансирани по обичайната банкова дейност, подчерта финансовият министър.

Ресурсът, който ангажираме чрез тези няколко финансови инструмента, е в порядъка на милиарди и се надявам максимално бързо да достигне до бенефициентите, допълни той.

До дни ще бъдат разработени допълнителни информационни материали под формата на клипове за тези инструменти, така че те да стигнат до повече потребители.

Премиерът Бойко Борисов, който също присъства на брифинга, добави, че държавата би могла да финансира излъчването в ефир на тези клипове.