Как се изгражда и развива клъстер по роботика – уроци от Дания

Йонко Чуклев е юрист и финансов анализатор с опит в сферата на корпоративните финанси, световните борси и новите технологии. Работил е по проекти в Лондон и Ню Йорк, финансов директор на „Кардинал Байтс“ и зам.-председател на Професионална асоциация по роботика и автоматизация.

0
213

Дания е държава с територия 43 094 km² и население под 6 млн. души, но въпреки това е 7-ма в света по брой индустриални роботи на 10,000 служители в производствения сектор (единствено зад Южна Корея, Сингапур, Япония, Германия, Швеция и Тайван). Още повече, в северната държава няма голяма автомобилна индустрия, която да допринася за тези цифри, тъй като автомобилостроенето традиционно е най-големият „консуматор“ на роботи. В национален мащаб, приблизително 8 500 високо квалифицирани специалисти работят в областта на роботиката през 2017 г., а общият оборот на компаниите, разработващи роботи и автономни технологии е 2,4 милиарда евро, от които 1,4 млрд. се дължат на производството на роботи. Износът на датската индустрия в сферата на роботиката възлиза на около 1,3 млрд. евро, а държавата е дом и на най-големия хъб за колаборативни роботи в света.

На какво се дължи прогресът на Дания в роботиката ?

Отговорът частично се крие в един малък датски град – Оденсе. Оденсе е град с население от 200,000 души, но е дом на над 120 компании, развиващи решения в сферата на роботиката. Университетът на Южна Дания в Оденсе има около 15 магистърски и инженерни програми по роботика и софтуерни технологии, а Академията Лилебелт има около 10 бакалавърски програми, включително технологии за автоматизация, производствено инженерство и компютърни науки. Тези страни, заедно с още над 40 образователни програми и над 10 изследователски и образователни институции формират лицето на клъстера по роботика в Оденсе. Днес този клъстер е главен източник на иновации в сферата на роботите, автономните технологии и дроновете. Както заявява един от специалистите работещи в Оденсе: „Няма друго място на света, където бихте могли да намерите толкова много компании за роботи и специалисти по роботика, които работят заедно в град, който можете да покриете с велосипед за 30 минути.“ Преди да анализираме факторите, довели до този ръст на клъстера по роботика в Оденсе, нека прегледаме хронологията на развитието му.

Хронология на роботиката в Оденсе

  • 1985: Корабостроителницата в Оденсе (част от датския транспортен концерн A. P. Moller-Maersk или накратко – Maersk) започва да внедрява роботизирана технология. През 80-те години Maersk е първото голямо предприятие в Дания, което използва роботи за заваряване, боядисване и др.
  • 1999: Фондация AP Møller дарява 10 милиона евро на Университета на Южна Дания за изграждане на сграда на Институт за производствени технологии.
  • 2001: Започва изследователският проект AMROSE (Autonomous Multiple Robot Operation in Structured Environments). Проектът се финансира от датската корабостроителница в Оденсе, Датската академия за технически науки, Университета на Южна Дания, както и програма на Датския съвет за стратегически изследвания.
  • 2002: Основана е мрежата за изграждане на компетенции и иновации RoboCluster.
  • 2005: Компанията Universal Robots е основана от изследователи, които са разработили идеята за лек, лесен за употреба и гъвкав колаборативен робот, който да спомогне автоматизацията в малки и средни предприятия.
  • 2008: Група датски инвеститори влагат приблизително 1,5 милиона евро в Universal Robots.
  • 2013: Член на борда на Universal Robots основава компанията за мобилни роботи Mobile Industrial Robots.
  • 2015: Американската Teradyne придобива Universal Robots за около 250 милиона евро.
  • 2018: Teradyne придобива и Mobile Industrial Robots за около 230 милиона евро.

От краткото резюме на тези над 30 години, можем да извлечем няколко големи урока.

Подкрепата от местните инвеститори

Началото на големите усилия в сферата на роботиката дава една голяма датска компания – корабният концерн Maersk. Първоначалните планове на концерна включват построяването на модерна корабостроителница в Оденсе, в която се осъществява роботизирано заваряване, а усъвършенстваният софтуер за работа на роботите играе голяма роля.  За реализацията на този, амбициозен за времето си проект, Maersk започва сътрудничество и финансира Университета на Южна Дания. В резултат на това сътрудничество, много от ключовите мениджъри в датския сектор на роботиката получават образование през този период. Такива примери са ръководителя на Датския технологичен институт, главния изпълнителен директор, главния оперативен директор и техническия директор на Universal Robots. Създаването на среда, която стимулира бизнес идеи още на университетско ниво и инвестира в тяхното ранно създаване води до успехи като тези на Universal Robots. Погледнато ретроспективно, датските производители и интегратори на роботи процъфтяват благодарение на набора от таланти, които получават поле за развитие след инвестициите на организации като Maersk, Датския съвет за стратегически изследвания и други.

Бизнес и наука – ръка за ръка

В развитието на клъстера по роботика в Оденсе има много важни моменти, но въпреки това, основата му е създадена когато корабостроителницата в Одензе  и Университета на Южна Дания  обединяват усилията си за разработване на усъвършенстван софтуер за работата на роботите в предприятието. Приобщаването на науката към датския бизнес и индустрия води до най-голямото частно дарение за датски университет за времето си от фондация AP Møller. Още по-важна последица от ранното сътрудничество между индустрия и академия е, че води до тяхното дългосрочно коопериране, разпределяне на нарастващите разходи за наука и развойна дейност и създаване на традиция за сътрудничество между наука и бизнес в датската икономика.

Междуродните придобивания са ключови

Оденсе попада в полезрението на световните играчи в сферата на роботиката и автоматизацията, когато американската компания Teradyne придобива базираните в града компании за роботика Universal Robots през 2015 г. за около 250 млн. евро, и Mobile Industrial Robots през 2018 г. за около 230 млн. евро.  В резултат на тези сделки, достъпът до капитал на компаниите в сферата на роботиката се променя осезаемо. В ранните години на дейността си, компаниите от клъстера по роботика много трудно набират капитал и дори банките им отказват кредити за оборотни средства. Днес, международните инвестиционни фондове не изпускат компаниите в Оденсе от поглед и по-специално, стартъп хъба Odense Robotics StartUp Hub. Така през август 2018 г. OnRobot, производител на грипери за коботи получават инвестиция от базирания в САЩ фонд Summit Partners. Международният опит показва именно, че индивидуалните търговски и инвестиционни успехи са ключови за развитието на технологичен клъстер.

Пазарен фокус – необходимостта на всеки малък клъстер

Макар, че клъстерът по роботика в Оденсе включва 133 компании, 41% от тях работят върху колаборативни или мобилни роботи, както и свързаните с тях продукти. Тези два сегмента имат прогнозиран бърз растеж в търсенето през идните години. Нещо повече, компаниите се фокусират в сегментите на колаборативни и мобилни роботи тъй като функционалността и добавената стойност бързо мигрират от хардуер към софтуер и защото компаниите в Оденсе са достатъчно голям играч, който може да наложи собствената си платформа в сегмента. Към днешна дата, компаниите в Оденсе още повече засилват фокуса си върху тези ниши. Така през 2020 г. Mobile Industrial Robots и Universal Robots придобиват 50 000 м2 в Одензе и влагат 36 млн. долара в изграждането на център за коботи, който има амбицията да се превърне в „столицата на коботите“ на света.

Въвличане на много играчи в иновационния процес

Клъстерите са основна движеща сила в инкубацията, финансирането и изграждането на специалистите по роботика и техните предприятия. Те са организирани, за да обединят и споделят опит, да помогнат на бизнеса да стане успешен, продуктивен, печеливш и да наеме хора от общността. Има много заинтересовани страни от добрата работа на един клъстер: компаниите, които внедряват иновации, правителствата, които искат технологията да се превърне в  работни места, мениджъри, които искат да наемат добри местни таланти, инвеститори, преподаватели, които искат да видят техните изследвания в бизнеса, както и инженери, предприемачи, и студенти, които искат да почерпят опит. Затова и клъстерът в Оденсе е многопластов и включва всички заинтересовани страни – от правителствени организации, университети, компании, изследователски организации, национални мрежи, НПО и други. На сходен принцип работят и други европейски клъстери по роботика като тези в Делфт (Нидерландия), Вестерос (Швеция) и Бавария (Германия).

Уроците за България

Освен гореизложените фактори, има и много допълнителни елементи зад успеха на клъстера по роботика за Оденсе. Част от тях могат да се търсят на ниво култура – успехите на ранните иноватори и тяхното желание да ги споделят с общността, други – на ниво икономика. Въпреки различията, много от уроците на клъстера в Оденсе са косвено приложими и в България.

Ако страната ни иска да бъде регионален играч, то следва у нас да се обединят българските компании, разработващи роботи и автономни технологии, релевантните институти на БАН, лабораториите по роботика към техническите университети в София, Варна, Русе, Пловдив и Габрово, иновациите от инкубатора на научно-технологичния парк „София Тех Парк“, множеството клубове и школи по роботика в страната, както и чуждите компании, опериращи у нас.

Екосистемата следва да се фокусира върху една или две ключови технологии в сферата на роботиката, където да разработи решение с ясно конкурентно предимство. Преимуществата на всеки участник в нея ще включват възможност за: разработване на продукти в тясно сътрудничество с крайните потребители, развиване на силна мрежа от доставчици и разработчици на технологии, получаване на достъп до специализиран фонд от таланти, както и лесно навлизане на европейския пазар.

За финал, тази екосистема трябва да търси силен катализатор за задвижване на операциите си. Възможните катализатори са много – млада българска компания, която пробива на световния пазар, голяма българска компания, която инвестира в развойна дейност по модела на Maersk, голяма публично-частна инвестиция в център за роботика и програма за подготовка на специалисти или пък засилен интерес от глобални инвеститори към български стартъпи, водещ до голяма сделка. За разлика от датския клъстер по роботика, българския тепърва ще търси своя катализатор към растежа. Обаче подобно на датския, този път отнема доста време, защото преминава  през изграждане на таланти, техническа и бизнес подкрепа за развитие на нови идеи, изграждане на места за тестване и превръщането на тези идеи в жизнеспособни търговски операции.