ИПИ: Туристическите общини с най-голям ръст на безработицата

0
106

Влиянието на икономическата криза върху пазара на труда през последните няколко месеца не е еднакво в различните части на страната. Това сочат областните данни на Агенция по заетостта, като регионите с по-слаба динамика на трудовия пазар са сред по-малко засегнатите – общините в застой си останаха в такъв и в кризата, а тези, които са с динамични  трудови пазари, реагираха отчетливо на негативните тенденции. Месечните данни на Агенцията по заетостта позволяват да слезем на по-ниското ниво и да разгледаме равнищата на безработица и тяхното изменение в хода на кризата и на общинско ниво, пише в анализ на Адриан Николов, който е част от поредицата на Института за пазарна икономика /ИПИ/ по инициативата „265 истории за икономиката”.

Към края на май само община Ружинци, област Видин, е с коефициент на безработица над 50%, с над 40% са други осем, всичките с трайно ниска икономическа активност. Най-ниското равнище на безработица е в столицата – 4,4%, но се наблюдава и значителен ръст през последните месеци. Сходно ниски – по 4,5%, са равнищата в Божурище и Челопеч, а в индустриалната община Сопот – 5,2%.

В други водещи икономически центрове коефициентът на безработица за май достига и по-високи нива – 5,9% в Пловдив, 5,8% във Варна и 6,7% в Бургас. В по-големите икономически центрове, които привличат значителна трудова миграция, е възможно данните на АЗ да подценяват реалното състояние на пазара на труда в случаи, когато новата безработица се регистрира в общините, където пътуващите работници живеят, а не в тези, в които доскоро са работели.

По абсолютен брой регистрирани безработни водещи са най-големите общини. Към края на май от общо 295 хиляди търсещи работа, на Столична община се падат 29 300 души, по 10 хиляди са във Варна и Пловдив, 7 хиляди в Бургас, почти 6 хиляди –  в Русе. На другия полюс е Челопеч с едва 29 безработни. Малките общини със силна минна индустрия – Челопеч, Чавдар, Лъки, Мирково,  са с много малък брой безработни, което се обуславя от лекото отражение на кризата върху този отрасъл.

Относно динамиката в хода на кризата – значителният пик в ръста на новорегистраните безработни беше в средата на април, а към края на май дори повече хора постъпваха на работа, отколкото се регистрираха в бюрата по труда. По тази причина имаме основания да смятаме, че изменението в равнищата на безработицата в периода между края на февруари и края на май са достатъчно показателни за тежестта на удара върху местните трудови пазари.

Значителна негативна динамика на коефициента на безработица се наблюдава най-вече в общини, чиято икономика до голяма степен зависи от туристическия отрасъл.

Между февруари и май най-големият ръст на безработицата – цели 13,1 процентни пункта, е в Банско, следван от Разлог, с 12,5 пр.п. По-слаб, но все пак значителен е ударът върху Хисаря (9,1 пр.п.), Велинград и Павел Баня (6,6 пр.п.), както и Сандански (6,5 пр.п.). Тази динамика е до голяма степен обяснима, тъй като забраните за пътуване и затварянето на заведенията практически блокираха основната дейност в тези общини и съответно прекъснаха източниците на приходи на местния бизнес.

Най-тежко ударената община Банско беше и под пълна карантина в края на март. Част от тази динамика обаче може да се отдаде и на края на зимния туристически сезон, което също свива дейността на много хотели и ресторанти в тези общини. Обратно, има 52 общини, в които ръстът на безработицата между февруари и май е под 1 пр.п., а в 28 от тях дори има спад, но повечето от тях са с ниска икономическа активност и много висока безработица преди началото на кризисния период. Въпреки големия скок в абсолютно изражение, ръстът на безработицата в София е едва с 2,6 пр.п., във Варна – с 3 пр.п., в Пловдив  – с 3,1 пр.п.

Динамиката на пазара на труда в туристическите общини до голяма степен предвещава ефекта от очаквания слаб туристически сезон по морето. Особено в Бургаска област има струпване на общини, в които повече от половината заетост се формира от туристическия бранш, а вероятността тази година хотелите и ресторантите да наемат сходен брой работници в сезона като миналата е нулева, което неминуемо ще тласне много повече хора към бюрата по труда.

Другият значителен риск за местните икономики (най-вече доминираните от индустриална дейност) би дошъл след изтичането на мерките за задържане на заетостта в случай, че дотогава търсенето на местната продукция не се възстанови до нивата преди кризата, което изглежда малко вероятно.

Към момента се обсъжда удължаването на мярката 60/40, но все още няма конкретно решение. Тук илюстрирахме първия трус на локалните трудови пазари, но следващите няколко месеца ще ни донесат и други.