Дебатите за еврото засилиха „усещането за инфлация”

0
87

Макар и да се разминават с реално измерените промени в ценовите равнища, психологическите нагласи влияят върху потребителското поведение и има пряка връзка с продажбите на бизнеса

Текст Станимир Кабаиванов

Д-р Станимир Кабаиванов е преподавател във Факултета по икономически и социални науки на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работи в областта на корпоративните финанси, иконометрията и оценката на финансови инструменти. Има над 20- годишен опит в професионалната разработка на софтуер за вградени системи за големи международни фирми.

Експертите често обръщат поглед към историята, когато се опитват да обяснят текущото състояние на икономиката. Този подход може да бъде полезен, но и опасен по няколко причини. Ако достатъчно настоятелно търсим в миналото, ще намерим примери в подкрепа на най-различни възможни обяснения, просто защото практиката е достатъчно разнообразна. Промените в скоростта, с която се развиват стопанските процеси и степента на интеграция на икономиките на отделните страни водят до необходимостта да се отчитат фактори, които не са оказвали такова значение преди няколко десетилетия. Относително стабилните цени през последните години, правилата на валутния борд и предвидимата фискална политика доведоха до това, че в съзнанието на голяма част от сънародниците ни се настани представата, че тази ситуация е естествена и ще се запази дълго време. С изненада, както и с обяснимо недоволство, бяха посрещнати новините за по-висок ръст на цените – особено тези, свързани с хранителните продукти и други често потребявани стоки. Подсилени от страховете за евентуална, макар и малко вероятна и официално опровергана промяна на фиксирания курс на лева спрямо еврото, тези промени повдигнаха много въпроси, които за момента получават само частични или силно пристрастни отговори.

Преди всичко, когато става въпрос за инфлационни процеси е необходимо да се определи кой е измерителят, който се използва за тяхното описание. Освен че имат специфично предназначение, отделните показатели могат да ни доведат и до различни изводи, особено когато анализираният период е кратък или просто се прави сравнение с предходната година. На Фигура 1 са представени промените в хармонизирания индекс на потребителски цени (ХИПЦ) спрямо същия месец на предходната година за периода юли 1998 г. – януари 2020 г. През по-голямата част от последното десетилетие темпът на нарастване на цените в България е по-нисък от този в еврозоната и ЕС, като от втората половина на 2013 г. до края на 2016 г. преобладават и отрицателните стойности. Едва през втората половина на 2018 г. темпът на нарастване на цените в страната надвишава 2%, за да достигне 3% в края на миналата година. Ако за база се използва средногодишният ХИПЦ за предходната година, то тогава стойността за последните два месеца е с над половин процентен пункт по-ниска – 2.5%. Подобни разлики, въпреки че изразяват общата тенденция на нарастване на цените, са важни при договаряне на бъдещи сделки и не бива да бъдат подценявани. Това изисква не само да бъдем запознати с методиката на НСИ и Евростат, но и при включването на инфлацията в икономическите прогнози и анализи да бъде подбран този измерител, който има най-силна логическа обвързаност с конкретния вид икономическа дейност – например дали тя има силно изразен сезонен характер.

Вторият важен момент, свързан с инфлацията, който също остава неизяснен, е периодът, за който се отнасят промените в цените. В повечето изследвания отчитането става на годишна база, но дори в рамките на последните дванадесет месеца е нормално да има ускоряване и забавяне на инфлационните процеси, особено когато става дума за определени групи стоки. В подобни ситуации факторите, които влияят на наблюдаваните промени, могат да имат подчертано краткосрочен, сезонен, дори чисто случаен характер и това е редно да бъде отчетено. Когато става дума за дългосрочното нарастване на цените, по-голямата част от специалистите считат, че то се определя преди всичко от промените в паричното предлагане.

Конкретните причини за промените в цените са изключително важни, за да могат бизнесът и потребителите да отчетат правилно икономическата ситуация в своите решения. Процесите в световен мащаб, свързани с увеличение на цените на храните (индексът на FFPI на FAO се повишава и през януари за четвърти пореден месец, като достига най-високата си стойност за последните пет години) не могат да подминат и нашата страна и фактът, че стойността на тази група продукти отбелязва най-сериозен ръст, е показател точно за това. По данни на НСИ, увеличението на ХИПЦ за хранителни продукти и безалкохолни напитки е два пъти по-високо от общата промяна в индекса за месец януари на тази година. През последното десетилетие обаче световната икономика е била свидетел и на по-високи цени на храните, без това да доведе до драматични инфлационни промени.

Обвързването на причините за промени в цените с неравномерното поскъпване на различните продукти е необходимо уточнение, защото спецификата в потреблението на отделните индивиди и домакинства, както и различните сфери на дейност на фирмите, водят до различна чувствителност спрямо отделните групи стоки. Това води до разминаване между реално измерените промени в ценовите равнища и т.нар. „усещане за инфлация“. Разликите могат да бъдат особено големи, когато участниците на пазара са изложени на специфично медийно въздействие, имат неясна или не изцяло обективна информация и очаквания. Полемиките относно влизането на България в ERM II и очакваните ефекти от въвеждането на еврото са непосредствено свързани с този ефект. Съотношението между отчетената инфлация и усещането за нея в държавите, приели най-скоро еврото, показва, че промяната е преди всичко във втория показател, като постепенно очакванията и възприемането за рязко увеличение на цените се елиминират (Pufnik, 2017).

Очакваната относително ниска инфлация за страните от ЕС, която в края на януари е 1.7% по данни на Евростат, както и прогнозираният умерен ръст в цените на хранителните продукти през 2020 г., ще съдействат за запазване на умерен ръст в общите индекси на потребителските цени. В рамките на отчитаните общи повишения обаче остават съществени различията между отделните държави (напр. 4.7% на годишна база в Унгария през януари 2020 г. срещу 0.4% в Италия) и между отделните групи стоки. Освен обективно отчетените стойности не трябва да бъде пренебрегвано и усещането за промяна в цените, което макар и субективно, влияе върху потребителското поведение и съответно има пряка връзка с продажбите на бизнеса.