Бизнес и нови хоризонти в кризисни времена, трудовия пазар в България

0
1053

Деян Пейчев е търговски мениджър за Източна България в Easy Consult – българска компания за подбор на персонал с международно присъствие. Компютърен инженер по образование, с две магистратури в сферата на Майкрософт информационните технологии и Индустриален мениджмънт. 

Работи с много от инвеститорите в региона, като съдейства за успешния подбор на необходимите им кадри. От 2019 г. е общински съветник във Варна. Преди повече от месец бе удостоен с доживотната титла JCI Сенатор на Международната младежка камара JCI, която е с присъствие в повече от 100 държави.

 

Криза, различна от всички останали. Криза, която е свързана с общественото здравеопазване, със здравето и работата на хората. Времена, в които основен приоритет е запазване живота и здравето на населението по света, но също така опазването на тяхното стабилно психическо състояние, работно място и лични финанси, с които да разполагат. Дори след отминалия „Черен петък“, можем да кажем, че желаещите да пазаруват онлайн са се е увеличили с 10%, но самите продажби са намалели с около 10-20% спрямо предходната година, а може и повече. Разбира се всички тези цифри финално ще научим в детайли през следващите седмици. 

Всички сектори на икономиката бяха засегнати по един или друг начин. Във всеки един сектор ситуацията с COVID-19 се отразява, но не навсякъде е негативно. 

В първичния сектор, където влизат селското стопанство и промишлеността можем да кажем, че нещата зависят основно от потреблението на хората, а то няма как да секне. Още в началото на тази ситуация в България, през пролетта чувахме посланието на земеделските производители ″Ако не спасим реколтата, магазините ще останат празни″ и това е вярно. В такива кризисни моменти е важно максимално много да се подпомагат местните производители и хората да се стремят да пазаруват и консумират стоки, произведени в рамките на държавата, която населяват. Разбира се, имаше и допълнителни фактори като сушата и други условия, от които зависи качеството и количеството на реколтите. Все пак, по отношение на пазара на труда – в нашата страна позиции като агрономи, агротехници, животновъди, инженери хранително-вкусова промишленост, технолози и трактористи продължават да бъдат търсени. Още повече с приключване на зимата и очакването на значително по-силния следващ селскостопански сезон, търсенето на гореспоменатите кадри ще е видимо още през януари – февруари 2021.

Вторичният сектор, включващ металообработка и топене, автомобилопроизводство, текстилното производство, химическа и инженерна индустрии, енергийни предприятия, пивоварни и бутилиране, строителството, е значително по-засегнат. Тук бих казал, че много от тези компании си партнират и са обвързани с други предимно европейски фирми. Всичко зависи и от случващото се в Европа. Не трябва да забравяме, че много от бизнесите са като „скачени съдове“ и всички по веригата трябва да са с едно темпо на работа, за да бъдат успешни. Например автомобилопроизводството е обвързано с хиляди компоненти, идващи от стотици различни заводи, докато стане един завършен автомобил, а самата продажба на нови коли през годината спадна с минимум 20%, а на места мина и 50%.

Все пак, при този вторичен сектор можем да се окажем с редица икономически предимства и това ще стане ясно в края на тази епидемична ситуация. Надявам се да видим първите сигнали за положителни промени още през второто тримесечие на 2021. Вероятно е редица европейски производители да осмислят техните стратегии и мощности в чужбина. Ще дойде момент, в който западноевропейски компании ще помислят да преместят в региона на Балканите своите производствени мощности, които досега се намираха в Азия. Това е една много добра възможност за навлизането на потенциално нови и интересни компании в нашата страна, извън развиващия се ИТ и аутсорсинг сектор.

В строителството, което е част от вторичния икономически сектор, също се забелязват много интересни тенденции – от една страна строителите предприемачи са много зависими от текущата стагнация и намаляне на доходите на хората. Това води до забавяне в търсенето на имотния пазар. Потенциалните купувачи на имоти са по-несигурни и или правят опити за предоговаряне на цените, или се бавят повече, разглеждайки максимално много възможности. Всъщност около 50% от сделките с имоти в сектор строителство се извършват с кредити (ипотечни и потребителски), които са немалки като суми и са взети предимно от семейства и двойки, искащи ново жилище. Предвид големия брой на хора, които са в неплатен отпуск или безработни заради ситуацията, дори да са теглили вече кредит, няма как да очакваме тази смелост при покупката на имот, която наблюдавахме през последните 3 години – дори в случаите, в които работното място на партньорите им не е пострадало.

Друг аспект в строителството, който се вижда на места, е, че, когато един строител работи с 50-ина човека и например от тях се разболеят или са под карантина 10, то довършителните дейности и/или спазването на първоначално заложените срокове се изместват напред във времето. Ще виждаме все по-често забавяне в строително-ремонтните дейности, особено през тези зимни месеци.

Положителното е, че значително големи групи хора от чужбина се завърнаха – добри специалисти, адекватни и с изградени трудови навици частично облекчиха кадровия проблем в този и в други сектори.

Да не забравяме все пак, че в България повечето предприемачи са всъщност съвсем малки фирми, които нямат резерв (или той е много малък) и бързо изчерпват възможностите си.

Тук е редно да споменем, че всички инициативи на Държавата и ЕС, които са в подкрепа смекчаването на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства и в подкрепа на бизнесите, трябва да бъдат максимално правилно използвани от компаниите. Те трябва да бъдат също достатъчно лесно достъпни до бизнеса, така че фирмите да могат бързо да „възвърнат сили“ в края на тази епидемична ситуация.

Третичният сектор на икономиката е известен също като сектора на услугите, където влизат дейности, свързани с продажби на дребно и едро, транспорт и дистрибуция, ресторанти, технически услуги, медии, туризъм, застраховане, банково дело и здравеопазване.

Актуално остава търсенето на шофьори на тежкотоварни автомобили, логистици и спедитори. Макар и засегнати от ситуацията, превоза и обмена на стоки между различни локации не спира и няма как да спре. Живеем в достатъчно развит консуматорски свят, където всеки иска и се стреми да закупи нещо ново за себе си или дома си. Често това е техника, дреха, храна, козметика или друг продукт, които се произвеждат в точка, далечна за купувача.

Въпреки това, цялостно третичният сектор ще има нужда от повече време за възстановяване. Определено годината се оказа пагубна до голяма степен за ресторантьорството и туризма. В България имаме силно изявен туристически летен сезон на морето и зимен – на планината. Всяко едно „затваряне“ в държавата и в другите европейски страни дистанцира и увеличава страха на хората да пътуват. Завръщането към „старото нормално“ в този сектор ще отнеме много време и вероятно нищо няма да е както преди. Силата тук е в креативността на хората от бранша, които измислят все повече начини за безопасността на техните клиенти и запазването на усещането за приятен и „сигурен за здравето“ престой в хотела или на вечерята в ресторанта.

Спрямо ситуацията не трябва да забравяме, че нуждата от медицински персонал става все по осезаема – лекари, медицински сестри и санитари са кът във всяко едно населено място. Това е тенденция, която я има от много години, но в тези времена виждаме колко важни и ценни са тези хора за всяко едно съвременно общество. Дойде и моментът, в който една от големите софийски болници да обяви заплата от 3000 лева за санитари в COVID отделение. Работа, която изисква всеотдайност, готовност за извънредна помощ в името на грижата на хора в критично състояние, покосени от невидимия враг. Оценяването на труда на медицинския персонал винаги е било на дневен ред през последните повече от 20 години. Качеството и развитието на здравеопазването (не само като служители, а и материални бази) е тема, която ще е на челна линия през следващите години.

В четвъртия икономически сектор влизат ИТ компаниите, аутсорсинг услугите, образованието и базираните на знание услуги. В този сектор има най-голяма свобода на действие в тази ситуация. Много бизнеси от сферата на ИТ, аутсорсинг и административни отдели на редица фирми преминаха в така наречения „хоум офис“. Наложи се всякакви дневни срещи, оперативки и съвещания да преминат онлайн. Същото се случи и с образованието – дистанционното обучение излезе на дневен ред. Същевременно много от компаниите решиха да оптимизират разходите си, на някои места бяха освободени хора, на други се използваше и все още се използва ситуацията и се наемат активно кадри. В момента определено има повече качествен и професионален персонал. 

Всъщност най-разпространените мерки покрай пандемията от страна на работодателите за оптимизиране бяха преминаването в дистанционна работа, излизането в неплатен/платен отпуск, преминаване към непълно работно време и съответното намаляване на възнагражденията. Оттук насетне дистанционната работа и гъвкавото работно време ще са нов стандарт за много от компаниите. Това бе химера през 2018 и 2019 г. Вероятно до около 30% от работещите в различни компании ще преминат в дистанционна работа през следващите месеци, а доста от тях ще запазят този формат и след епидемиологичната обстановка.

Много от бизнесите се наложи да дигитализират и търсенето на ИТ кадри – програмисти, системни администратори, компютърни инженери, QA и други таланти в дигиталния свят. Хора с чужди езици за кол (контактни) центровете остава актуално и до ден днешен. Това са бизнеси, които са минимално засегнати от ситуацията или по-скоро ако има засягане ще се види по-нататък във времето.

Много добре се развиха различни компании, които са в онлайн гейминг индустрията, защото, колкото повече хората остават по домовете си, толкова повече избират да се социализират и забавляват пред екрана на техните мобилен телефон, таблет и лаптоп.

Тенденцията хора от по-малките градове да се насочват към по-големите, която се увеличаваше през последните години, сега обърна посоката или поне се забави малко. Дистанционните работа и обучение дадоха възможност на хората да останат или да се преместят в малките градове.

Покрай преминаването към дистанционна работа, ще се търсят още проектни координатори/мениджъри, които да контролират и движат правилно процесите между различните участници. 

За финал мога да споделя, че нивата на безработица в големите областни градове бяха предимно в рамките 2 до 5% през последните 2 години, но COVID-19 ситуацията промени картинката, увеличавайки тези проценти. От друга страна, пролетта на 2021 година, според много икономисти, ще бъде възможност за постепенно възстановяване към старите темпове и продължаване на растежа, който имахме в края на 2019, началото на 2020 г. Светлите дни скоро ще дойдат, а всички ние ще трябва да си извадим изводите и поуките от тази една по-различна година. Все пак не трябва да забравяме, че каквито и прогнози и планове за бъдещето да правим, то нищо сигурно няма в този живот.