България вече е в „чакалнята“ на еврото, запазваме валутния борд

0
144
България влезе във Валутно-курсовия механизъм (ERM II), т.нар. „чакалня“ на еврозоната, съобщи официално Европейската централна банка. Валутният борд се  запазва.

ЕЦБ определи базов курс за конвертирането на българския лев в евро от 1,95583 лв. за евро.

По искане на българските власти, финансовите министри на държавите членки от еврозоната, президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) и финансовите министри и управителите на централните банки на Дания и България решиха единодушно да включат българския лев във Валутен механизъм II (ERМ II). В процеса на вземане на това решение бе включена Европейската комисия и бяха проведени консултации с Икономическия и финансов комитет, съобщава ЕЦБ.

Влизането на България в ERM II заедно с Хърватия бележи първото разширяване на еврозоната след присъединяването на Литва през 2015 г.
Решението на страните по Валутния механизъм II представлява важен момент в усилията на България и Хърватия да се присъединят към еврозоната. Двете държави членки трябва сега да участват в механизма без голямо напрежение и по-специално без да девалвират централния курс на своята валута спрямо еврото по своя собствена инициатива, в продължение на най-малко две години, преди да могат да отговорят на изискванията за въвеждане на еврото. Комисията ще продължи да насърчава и подкрепя усилията на българските и хърватските органи за завършване на процеса на присъединяване към еврозоната.
Участието във Валутния механизъм II ще спомогне за укрепване на устойчивостта на българската и хърватската икономики. То ще помогне на двете страни да поставят стабилността в основата на своите политики, ще насърчи тяхното сближаване и в крайна сметка ще им помогне в усилията им да въведат еврото.
България и Хърватия поеха редица ангажименти в областта на политиката, предназначени да осигурят безпроблемното им преминаване към валутния механизъм II и участие в него. Страните по валутния механизъм II възложиха на Комисията и на Европейската централна банка (ЕЦБ) да наблюдават ефективното изпълнение на тези ангажименти в рамките на съответните си области на компетентност. Въз основа на тези оценки страните по валутния механизъм II включват българския лев и хърватската куна в този механизъм.
За хърватската куна обменният курс е 7,53450 куни за евро.
Комисията проследи изпълнението на ангажиментите на България в следните области на политиката:
  • надзора на небанковия финансов сектор
  • рамката за несъстоятелността
  • рамката за борбата с изпирането на пари
  • управлението на държавните предприятия
Комисията прецени, че тези четири ангажимента са били ефективно изпълнени от българските органи. Тя представи тази своя положителна оценка на страните по валутния механизъм II.

 

Влизането на българския лев в т. нар. „чакалня“ е придружено от ангажимента на българските власти за спазване на стабилни икономически политики с цел предпазване на икономическата и финансова стабилност и постигане на устойчива икономическа конвергенция, посочват от ЕЦБ.

България ще продължи прилагането на реформи в съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност заради тяхната важност за стабилността и интегрирането на финансовата система.

Задължителните точки на интервенция във валутния механизъм ще бъдат оповестени от ЕЦБ и Българската народна банка преди отварянето на валутните пазари на 13 юли.

Заедно с влизането в ERM II България и Хърватия влизат и в Единния надзорен механизъм, който също е под ръководството на ЕЦБ, която взе решение за установяване на тясно сътрудничество с БНБ. То ще е факт 14 дни след като решението бъде официално оповестено в държавния вестник на ЕС.

ЕЦБ ще поеме директен надзор над значимите банки от 1 октомври 2020 г.  Банковият надзор на ЕЦБ и Българската народна банка се подготвят за плавен преход към новия надзорен режим.

„Еврото е осезаем символ на европейското единство, благоденствие и солидарност. С това решение се признават важните икономически реформи, предприети от България и Хърватия, като същевременно се потвърждава продължаващата привлекателност на единната европейска валута. Ще продължим да подкрепяме и двете страни в следващите заключителни стъпки към присъединяването им към еврозоната“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

„Много се радвам да приветствам България и Хърватия като членове на валутния механизъм II — важен етап по пътя към въвеждането на еврото като национална валута. И двете страни работиха усилено, за да стигнат до тази точка, дори в разгара на пандемията от коронавируса. Това е свидетелство за привлекателността на нашата обща валута — все още сравнително млада, но много успешна в световен мащаб. Това са добри новини за България, Хърватия и за цялата еврозона“, коментира Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на ЕК по въпросите на икономиката в интерес на хората.

„България и Хърватия положиха огромни усилия, за да се подготвят за влизането си във валутния механизъм II и Банковия съюз. Днес тези усилия дадоха резултат. В период на криза и несигурност това решение изпраща послание за доверие в еврото и яснота, че България и Хърватия ще бъдат следващите страни, които ще го въведат. С тази ключова за тях стъпка към нашата обща валута всички ние като европейци правим нова стъпка към все по-сплотен съюз“, коментира и Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката.

Валутният механизъм II (ERM II) бе създаден на 1 януари 1999 г. като наследник на първоначалния валутен механизъм (ERM), за да се гарантира, че колебанията във валутния курс между еврото и други валути на държави — членки на ЕС, не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар, както и за да се помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за участието си в еврозоната.

Във валутния механизъм II централният валутен курс за валутата на държава членка извън еврозоната се фиксира спрямо еврото и колебанията на валутата спрямо този курс могат да бъдат само в определени граници. България и Хърватия обявиха, съответно през юли 2018 г. и юли 2019 г., намерението си да се присъединят към валутния механизъм II и се ангажираха да изпълнят редица мерки, предназначени да осигурят безпроблемното им участие във валутния механизъм II, преди да се присъединят към него.

Преминаването към еврото, което остава на второ място като глобална резервна валута единствено след долара, се разглежда в Източна Европа като средство за стимулиране на инвестиции и в някои случаи – на окончателно затръшване на комунистическото минало на региона.

Последната страна, която осъществи промяната, беше Литва преди пет години. Останалите четири съществуващи членове от Източна Европа са Естония, Латвия, Словакия и Словения.

България ще предприеме последващи ангажименти, за да се стигне до реално въвеждане на еврото, в областта на: засилване на рамката на надзора в банковия сектор, подобряване на макропруденциалната рамка, засилване на надзора върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества), подобряване на рамката за несъстоятелността, засилване на рамката за борба с изпирането на пари и модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия. По тези последващи ангажименти предстои да бъдат проведени преговори с европейските партньори, включително с членовете на еврогрупата и представителите на Дания.

По време на престоя ни в „чакалнята“ е необходимо да се следи и за стриктното изпълнение на критериите от Маастрихт, описани в член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

След като страните се присъединят към ERM-2, те остават в механизма за около две години, преди да започнат практическата подготовка за присъединяване към еврозоната – процес, който отнема приблизително още една година, което прави 2023 г. най-ранната година за членство в еврозоната.