Настоящата икономическа криза, Парадоксът на Стокдейл и икономиката на България

0
1135

Васил Караиванов е асистент по икономика в Стопанския факултет на СУ
„Св. Кл. Охридски“. Има 20 -годишен опит в областта на финансовите
пазари, корпоративните финанси, сливания и придобивания, проектно
финансиране. Васил е председател е на УС на Българската
макроикономическа асоциация и е секретар на българската секция на
Европейската лига за икономическо сътрудничество.

Тази криза не е като другите. Или поне не започна като „нормалните“ кризи. През последните десетилетия кризите обикновено започваха с проблеми, свързани с кредити (напр. Азиатската или Руската кризи в края на 90-години на миналия век, или последната ипотечна криза 2009 г. – 2012 г.) или с бързото „балонизиране“ на някой сектор от икономиката (напр. „дотком“ кризата от 2000 г.). Сега причината е вирус, заради който се затвориха икономиките на почти всички държави по света.

Някои оприличават ситуацията на война, но не е и война като „нормалните“ войни. Обикновено при войната и от двете страни има хора. Сега срещу нас, хората, е вирус, който няма страх, няма емоции и води войната на наш терен. Също така жертвите са само от наша страна.

Не на последно място, предвидимостта на събитията и ефектите от конкретни мерки клони към нулата. Не знаем дали ще има втора вълна на разпространение на вируса. Не знаем дали тя няма да бъде последвана от трета и дори четвърта вълна. Не знаем какво ще бъде бъдещето и трудно можем да прогнозираме и моделираме поведението на потребителите през следващите 6, 12 или 24 месеца.

Според теорията на стратегическото управление, когато си в тежка ситуация и ти е трудно да предвидиш бъдещето, най-правилното решение е да следваш концепцията, известна като Парадокса на Стокдейл.  Тя носи името на вицеадмирал Джеймс Стокдейл от армията на САЩ, който по времето на Виетнамската война е бил един от най-високопоставените военопленници (тогава е бил с чин капитан) в продължение на над 7 години. През този ужасен период от живота му той е бил многократно измъчван и не е имал конкретна причина да вярва, че може някога да излезе жив от Виетнам. Вицеадмирал Стокдейл обаче излиза жив и това се дължи на способността му да възприема ужасната действителност, която той умело балансира със здравословна доза оптимизъм. Парадоксът на Стокдейл е дефириан като такъв от Джим Колинс в книгата му Пътят към величието (Good to Great). Когато г-н Колинс попитал Джеймс Стокдейл как е преодолял военнопленническия период, адмиралът обяснил това по следния начин: „Никога не трябва да бъркате вярата, че в крайна сметка ще превъзмогнете всички трудности, а тази вяра никога не трябва да си позволите да загубите, с дисциплината да посрещнете смело най-ужасните факти от настоящата реалност, каквито и да са те.“. Парадоксът на Стокдейл се състои точно това: да възприемаш реалността, колкото и брутална да е тя, и същевременно да вярваш, че все по някакъв начин ще преодолееш трудностите рано или късно.

Следвайки Парадокса на Стокдейл, аз вярвам, че рано или късно настоящата икономическа криза, както и здравната криза, ще бъдат преодолени. Засега не се налага да се заричаме кога ще стане това. Ако прочетете текста до края, ще разбере защо.

Сега нека се фокусираме върху реалностите. За да ги разберем е необходимо да си отговорим на три въпроса за българската икономика: „Как работи през последните години?“, „Как реагира на кризи?“ и „Как влиза в настоящата криза?“.

Някои особености на българската икономика или как работи тя през последните години

В последните години се наблюдават няколко особености на българската икономика, които определят начина на бъдещото ѝ развитие. Първата особеност е, че само няколко сектора/отрасъла генерират по-голямата част от икономическия растеж всяка година.

През последните пет години българската икономика реализира ръст на БВП между 3% и 4% годишно, но този ръст се генерира предимно от четири отрасъла. Това са отраслите „Преработвателна промишленост“, „Индустрия“, „Операции с недвижими имоти“ и „Държавна администрация“. Оказва се, че тези четири отрасъла обикновено формират само между 40% и 55% от БВП в различните години, но в същото време генерират между  65% и 90% от неговия ръст почти всяка година (2018 г. е изключение). На Графика №1 по-долу е илюстриран този феномен само за последните три години с цел по-голяма яснота, но зависимостта се наблюдава за последните 5 години.

Графика №1: Четирите отрасъла с най-голям дял в генерирането на ръста на БВП в България

Източник: Евростат, изчисления на автора

Тази особеност на растежа на БВП на българската икономика е важна, защото тя помага да се определи кои сектори на икономиката са ключови при влизането и излизането от икономическа криза.

Втората особеност на българската икономика е, че след предишната криза тя започна да генерира по-малко допълнителен БВП (нарастването на БВП спрямо предходната година), в сравнение с периода от преди кризата. На Графика №2 по-долу са представени измененията на БВП (номинален и реален) спрямо предходната година, като са изследвани два седемгодишни периода: периодът 2002 – 2008 г. (преди кризата) и периодът 2013 – 2019 г. (след кризата). След 2012 г. най-голямото годишно нарастване на номиналния БВП е през 2019 г., в размер на 9 млрд. лв., но дори то е по-малко от нарастванията през 2007 г. и 2008 г., съответно 9.8 млрд. лв. и 9.3 млрд. лв. По отношение на реалния БВП, нарастванията след 2012 г. са едва ¾ от тези преди 2009 г. За периода 2012 г. – 2019 г. няма нарастване на реалния БВП, което надвишава 3.1 млрд. лв., доката до 2009 г. тези нараствания са били над 4 млрд. лв.

Графика №2: Изменение на номинален и реален БВП спрямо предходната година

Източник: Евростат, изчисления на автора

Тази особеност изглежда странна на фона на размерността на БВП, защото за периода 2002 г. – 2008 г. номиналният БВП на България е бил между 34 млрд. лв. и 73 млрд. лв. на година, докато в периода 2013 г. – 2019 г. номиналният БВП е  бил между 80 млрд. лв.  и 119 млрд. лв. на година. При тези размерности и разлики в БВП е нормално да се очаква, че през втория период (2013 г. – 2019 г.) ще се генерират по-големи нараствания на БВП, спрямо тези от първия период (2002 г. – 2008 г.), поради повечето натрупани ресурси и по-големия капацитет на икономиката. Уви, това не се случи. Основната причина за по-ниската ефикасност на българската икономика след 2012 г. (по-ниски резултати при повече генерирани и използвани ресурси) е промяната в модела и причинно-следствената връзка между нарастването на количеството на парите и растежа на икономиката (БВП). Тази промяна определя следващата особеност на българската икономика.

Третата особеност на българската икономика се състои в това, че през последните години нарастването на парите води до реализирането на икономически растеж, а не обратно. Това е илюстрирано на Графика №3 по-долу. В периода от 2001 г. до 2013 г. българската икономика (БВП) расте по-бързо от нарастването на количеството на парите и всъщност развитието на икономиката повлича след себе си генерирането на нови пари, а обращаемостта на парите е над 1 – това означава, че всеки лев се завърта повече от един път в икономиката. Периодът от 2001 г. до 2008 г. се характеризира със силно икономическо развитие на страната, породено от членството ни в НАТО и ЕС, както и множеството фискални и икономически мерки, насочени към предлагането, като най-важната беше въвеждането на плоския данък. През времето на кризата (2009 г. – 2012 г.) това явление се запази поради инерцията в икономическото развитие на страната. След 2013 г. нещата се промениха драстично, като причинно-следствената връзка се обърна и вече нарастването на парите започна да води след себе си нарастване на икономиката (т.е. нарастването на БВП).

Графика №3: Акумулирани изменения на номинален БВП и парите (паричния агрегат М3)

Източник: Евростат, БНБ, изчисления на автора

Конкретните изчисления, представени в Графика №4 по-долу, показват, че за седемгодишния период преди предходната криза (2002 г. – 2008 г.), нарастването на количеството на парите с 1 лв. е водило до нарастването на номиналния БВП с 1.25 лв. за съответната година, а реалният БВП  е нараствал съответно с 0.80 лв. В периода след  кризата от 2013 г. до 2019 г., който обхваща седем години преди сегашната криза, нарастването на парите с 1 лв. води до нарастването на номиналния БВП само с 0,89 лв., т.е. с 40% по-малко. Ефективността на парите по отношение на реалния БВП е още по-ниска за този период, в сравнение с периода преди предходната криза. Нарастването на парите с 1 лв. води до нарастването на реалния БВП със само 0.41 лв., т.е. два пъти по-ниско от нивото преди кризата.

Графика №4: Ефективност на парите при генериране на икономически растеж

Източник: Евростат, БНБ, изчисления на автора

Не трябва също да забравяме, че Българската народна банка действа в условията на Паричен съвет, т.е. не може напълно да контролира паричното предлагане и да влияе съществено върху количеството на парите в икономиката.  По принцип нарастването на паричното предлагане зависи почти изцяло от влезлите парични средства от чужбина. На Графика №5 по-долу са представени сходните размери на влезлите средства, отчетени по Финансовата и Капиталовата сметки на платежния баланс, нарастването на парите в икономиката и нарастването на БВП за периода, включващ последните 5 години и за периода, включващ последните 10 години.

Графика № 5: Получени средства от чужбина, нарастване на парите (чрез агрегата М3) и БВП за последните 5 години и за последните 10 години

Източник: Евростат, БНБ, изчисления на автора

Фактът, че от една страна увеличението на парите в икономиката е в резултат само на влезлите пари от чужбина (включително еврофондове), а от друга страна, че това увеличение е причината за нарастването на БВП, при това с почти същия размер, излага българската икономика на голям риск. Какво ще се случи, ако не влязат пари от чужбина?

Последната особеност, на която ще обърна внимание, е засилващата се тенденция на относителното намаляване на  потреблението на домакинствата. Тази тенденция е ясно изразена на Графика №6 по-долу.  Потреблението на домакинствата обикновено се разглежда като един от генераторите за икономически растеж, особено в краткосрочен план, защото домакинствата са тези, които бързо могат да формират голямо търсене на стоки и услуги, което да стимулира производството им. След предходната криза (2009 г. – 2012 г.) потреблението на домакинствата започна относително да се свива и това е световна тенденция, не е специфично само за България. Тук използвам термина относително намаляване, защото в номинално изражение потреблението на домакинствата нараства, но нарастването му е с по-бавни темпове от нарастването на икономиката (БВП) и доходите на хората. Ако до преди 2008 г. потреблението на домакинствата в България е формирало 66% – 68% от БВП, през 2018 г. и 2019 г. то спадна до нива от около 59% от БВП.

Графика №6: Дял на потреблението на домакинствата от БВП в България за последните 20 години

Източник: Евростат

Освен че намаляват потреблението си в периода след предходната криза, домакинствата в България също са станали по-предпазливи по отношение на взимането на кредити. Въздържаността по отношение на кредитите също ограничава потреблението. Същата тенденция се наблюдава и сред бизнеса, въпреки че лихвите са спаднали почти три пъти. Това явление е представено на Графика № 7 по-долу. След кризата от 2009 г. – 2012 г. новоотпуснатите кредити на бизнеса и домакинствата не надвишават размерите от преди кризата с изключение на 2019 г., въпреки че през 2007 г. и 2008 г. лихвите са били 8.5% – 9% и след 2012 г. падат средно с над 1% на година. На пръв поглед е странно, че при значителния спад на лихвите, в условията на нарастваща икономика, висока ликвидност на банковата система и нарасналото предлагане на кредит, бизнесът и домакинствата не търсят и не взимат кредити толкова кредити, както преди кризата. Това може да се обясни единствено с промяна в техните предпочитания и очаквания.

Графика № 7: Размер и лихви на новоотпуснати кредити на бизнеса и домакинствата в България

Източник: БНБ, изчисления на автора

Българската икономика през предходната криза

Вторият важен въпрос за реалностите на българската икономика е „Как тя реагира при кризи?“. Тъй като след всяка криза се наблюдават значителни изменения в моделите на отделните икономики, най-удачно е да се разгледа развитието на българската икономика при последната криза в (2009 г. – 2012 г.), още повече че тя беше също с глобален характер, както е и настоящата. Двата аспекта, които са интересни в случая, са моделът на излизане от кризата и структурата на влизане в и излизане от кризата на отделните отрасли и сектори от икономиката.

Общо взето съществуват три модела, по които една икономика излиза от криза: V- модел,  U- модел и   L-модел. При V- модела има спад на БВП спрямо първоначалния тренд, който се е формирал в годините преди кризата. След 2 до 5 години на икономическо възстановяване, БВП достига стойностите на тренда и продължава развитието си по него. При U- модела, след първоначалното спадане, икономиката се възстановява до някакво равнище, което обаче е под определеното от предкризисния тренд. След това икономиката поема развитие по нов тренд, който може да бъде и със същите темпове на растеж, както преди кризата. Така новата трендова линия е успоредна на предкризисната, което означава, че икономиката е пропуснала цял период в развитието си и съответно е пропуснала да генерира допълнителен икономически растеж. При  L-модела има много силен първоначален спад, след което икономиката никога не достига нивата от предкризисния тренд, нито формира нов тренд, който е успореден на предкризисния.

България излезе от предходна криза по „разтегнат“ U- модел, който е характерен и за останалите държави от Източна Европа. След първоначалния спад през 2009 г. и последвалото възстановяване, през 2012 г. започна формирането на нов тренд на развитие, както е представено на Графика №8 по-долу. Новият тренд е при средногодишен темп на нарастване на БВП от 3.6%, докато предкризисният беше със средногодишен темп на нарастване от 6.3%.

Графика №8: Предкризисен тренд и развитие на БВП на България (2001 г. – 2019 г.)

Източник: Евростат, изчисления на автора

В периода на икономическата криза и възстановяването, които продължиха общо 4 години, българската икономика пропусна реализирането на икономически ръст от минимум 10% (около  8 – 10 млрд лв.). България обаче не беше единствената, която пропусна реализирането на икономически растеж, поради U- модел на развитие по време на кризата.

Повечето от държавите в ЕС, икономиката на ЕС като цяло, както и тази на еврозоната (общо всички държави) също се развиваха по U- модел, както е представено на Графика №9 по-долу, а икономиките на държави като Италия и Гърция се развиха по L-модел.

Графика №9: U– модел на развитие на икономиката на еврозоната

Източник: Евростат, изчисления на автора

Сред държавите на ЕС само икономиките на Германия и Ирландия се развиха по V- модел, но дори на Германия ѝ бяха нужни 8 години, за да се върне обратно на предкризисния тренд, както е показано на Графика №10, по-долу.

Графика №10: V– модел на развитие на икономиката на Германия

Източник: Евростат, изчисления на автора

Въпреки че изглеждат различни, в трите графики за България, еврозоната и Германия  могат да се открият две характерни особености на икономическите кризи. Първата характерна особеност е, че след първоначалния икономически шок, има допълнителни последващи шокове, точно както при заметресенията – трус и последващи трусове. Втората характерна особеност е, че е необходим период от поне 2 години, през който икономиката да се възстановява, за да достигне поне до нивата на БВП от преди кризата, след което може да продължи с формирането на нов тренд на развитие.

При анализа за развитието на отделните отрасли/сектори на икономиката по време на кризата, се проявява трета характерна особеност – всеки един от тях влиза в кризата и излиза от нея по различно време. Този анализ се основава на измененията на БДС (брутната добавена стойност) за всеки отделен отрасъл/сектор. Брутната добавена стойност се изчислява като сумата на три компонента, които са разходите за труд, разходите за амортизации и печалбата, която се генерира от дружествата за съответния отрасъл/сектор. Нарастването или намаляването на БДС в номинално изражение за съответен сектор отразява също динамиката на приходите, които са в пряка зависимост от продажбите за сектора. В графиките №11, №12 и № 13 по-долу са представени измененията на БДС по отделните отрасли/сектори на икономиката за еврозоната, Германия (като най-голямата икономика в ЕС) и България. Квадратчетата, оцветени в червено, изобразяват спад на БДС за съответния отрасъл/сектор за за съответното тримесечие.

По време на предходната криза, първият сектор на икономиката, който навлезе в криза, беше секторът на финансовите услуги. Това беше съвсем естествено предвид това, че причина за кризата бяха проблеми с ипотечните кредити в САЩ. В Германия това е отчетено още през първото тримесечие на 2008 г, в еврозоната – през второто тримесечие на 2008 г., а в България – през третото тримесечие на 2008 г.

Следващите отрасли/сектори, които реализираха спадове на БДС, бяха Преработвателната промишленост, Селското стопанство, Индустрията и ИКТ, като спадовете започнаха през третото тримесечие на 2008 г. из целия ЕС. Обикновено тези отрасли/сектори формират над половината от БВП на страните от ЕС и генерират по-голямата  част от икономическия растеж. Първоначално тези спадове в България бяха много леки, поради което цялостният спад в икономиката беше отчетен през третото тримесечие на 2009 г., докато в еврозоната и Германия спадът беше отчетен още в четвъртото тримесечие на 2008 г. (т.е. 9 месеца по-рано).

В ЕС, както и в България, най- силно засегнат и най-продължително засегнат беше сектор Строителство. Възстановяването на този сектор в България започна едва през 2017 г. В България също по-продължително беше засегнат и сектора Операции с недвижими имоти (до средата на 2016 г.), който в последствие се превърна в един от основните сектори, генериращи икономически растеж.

Друго наблюдение е, че в еврозоната и в частност Германия, след като първоначалният шок беше отразен във всички отрасли и съответно за цялата иконономика, последващите шокове за отделните отрасли бяха по различно време и това не се отрази като цялостен шок за икономиката. В България, която е относително малка и силно отворена икономика, последващите шокове бяха отразени едновременно във всички отрасли на два пъти: през 2011 г. – 2012 г. и след това през 2013 г. – 2014 г.

Графика №11: Изменение на номинална БДС в еврозоната (спрямо предходна година)

Източник: Евростат, изчисления на автора

Графика №12: Изменение на номинална БДС в Германия (спрямо предходна година)

Източник: Евростат, изчисления на автора

Графика №13: Изменение на номинална БДС в България (спрямо предходна година)

Източник: Евростат, изчисления на автора

Как влиза българската икономика в кризата, която ни изненада?

За първото тримесечие на 2020 г. ЕС отчете спад от 2.6% на годишна база, еврозоната отчете спад от 3.2% на годишна база, германската икономика отчете спад от 2.3%, а българската икономика беше една от малкото с ръст от 2.4%, който е доста внушителен на фона на представянето на останалите икономики в ЕС.

Притеснително е, че отраслите Преработвателна промишленост и Индустрия в Германия и в еврозоната като цяло започнаха да отчитат спадове в БДС още в началото на 2019 г., т.е. много преди да започне COVID-19 кризата. Също така за първото тримесечие на 2020 г. те отчетоха най-големите спадове сред секторите. Това е индикатор, че тези два сектора на българската икономика също ще пострадат силно през следващите тримесечия, а те традиционно са сред основните генератори на икономически растеж.

Успокоителното е, че банковата система в началото на настоящата криза е финансово стабилна и ликвидна. Също така банките не спряха да предлагат кредити и за първите 5 месеца на 2020 г. общият размер на отпуснатите кредити нарасна със 750 млн. лв., спрямо същия период на 2019 г. При предходната криза беше точно обратното: банките ограничиха значително кредитирането, като за първите 5 месеца на 2009 г. бяха отпуснати с около 4.5 млрд. лв. по-малко кредити, спрямо същия период на 2008 г. , намалявайки с почти 3 млрд. лв. кредитирането към домакинствата, както е представено на Графика №14, по долу. Това ограничаване на кредита се отрази много тежко на икономиката тогава и забави значително излизането от кризата.

Графика №14: Размер на новоотпуснати кредити при предходната криза и в началото на настоящата

Източник: БНБ

Предвид спадовете в ЕС и основните икономики в Западна Европа, основен въпрос сред икономистите напоследък е с колко ще спадне БВП през тази година в България. Дори някой да даде точен отговор на този въпрос, той не би ни донесъл някаква практическа полза. В тази криза ситуацията е като в бокса, когато единият от противниците повали другия на пода със силен удар. По същия начин COVID 19  ни удари силно и изпрати икономиките по целия свят „на пода“, като при бокса. И като говорим за бокс, да сте чували в такава ситуация някой да е измервал силата на удара, с който е бил повален противникът? Аз лично не съм чувал. Най-много коментаторът да каже, че ударът е бил много силен и да допълни с някое определение или сравнение (като например „удар с бързия влак“). Важното обаче е дали и кога поваленият боксьор ще се изправи и дали ще има възможност да продължи мача.  По същия начин и за нас сега е много по-важно кога икономиката ще се изправи след този силен удар, т.е. кога ще стигне нивото от 2019 г. и дали това ще стане през 2022 г. (както са очакванията за Германия), през 2023 г., през 2024 г. или след това.

Европейската комисия обяви в своята лятна прогноза през юли тази година, че се очаква спад на БВП на България от 7.1% през 2020 г. и ръст от 5.3% през 2021 г. На практика след такъв спад през 2020 г. и последвалия растеж, икономиката на България  в края на 2021 г. ще достигне само 97.8% от нивото през 2019 г. и ще е необходим ръст от поне  2.2% през 2022 г., за да се достигне напълно предкризисното ниво в края на 2022 г.

На Графика №15 по-долу са представени три от възможните сценарии за българската икономика, които са основани на лятната прогноза на Европейската комисия. И трите сценария предвиждат U- модел на развитие на българската икономика при излизането ѝ от кризата, както се случи и при предходната криза.

Първият сценарий, наименован „Възможен сценарий (ЕК)“, е основан напълно на прогнозата на ЕК, като за 2022 г. и следващите се предполага, че БВП ще продължи да нараства с темповете до 2019 г. (т.е. по 3.6% на година).  При този сценарий, поради U- модела на излизане от кризата, към 2025 г. българската икономика ще е пропуснала растеж от около 10%, спрямо нивото от 2019 г.

При втория сценарий, наречен „Сценарий с дълбок спад“, е предвиден по-голям спад на БВП през 2020, равен на 9.1%, последван от прогнозирания от ЕК ръст за 2021 г. от 5.3%. За 2022 г. и следващите години отново се предполага, че ръстът на БВП ще бъде равен на темпа от преди 2019 г. (т.е. по 3.6% на година). Този сценарий показва, че ако спадът е по-голям от предвиденото от ЕК, но възстановяването е в същите норми, достигането на нивото на БВП от 2019 г. ще бъде постигнато през 2023 г., а към 2025 г. българската икономика ще е пропуснала иконмически растеж от около 14% – 15%, спрямо нивото от 2019 г.

Третият сценарий е наименован „Сценарий със забавяне“ и при него е приета прогнозата на ЕК за спад от 7.1% през 2020 г., но за 2021 г. и за 2022 г. се предполага, че ще има незабележимо покачване на БВП в рамките на 0.5%, след което за 2023 г. и следващите години отново се предполага, че ръстът на БВП ще бъде равен на темпа от преди 2019 г. (т.е. по 3.6% на година). Този сценарий показва, че ако след първоначалния спад през 2020 г. има една или две години с незабележимо развитие, икономиката ще достигне отново нивото си от 2019 г. едва през 2024 г., а към 2025 г. българската икономика ще е пропуснала икономически растеж от около 18% – 20% растеж, спрямо нивото от 2019 г.

Графика №15: Сценарии за възможно развитие на икономиката на България след COVID-19

Източник: Евростат, Европейска комисия, изчисления на автора

Реалностите за българската икономика са такива, каквито са. Все пак  сега имаме няколко предимства и ресурси спрямо началото на предходната криза, които могат да помогнат за по-плавното излизане от кризата и те са следните:

  • Споменът за предходната криза все още не отминал напълно и след като минаха през кризата, бизнесът и домакинствата добиха известен опит при справянето с кризи;
  • България влезе във валутно-курсовия механизъм ERM2 и в Банковия съюз, запазвайки Паричния съвет. Също така банковата система е стабилна и ликвидна, а БНБ има сключена суапова линия с Европейската централна банка, в случай на необходимост от финансиране – за първи път имаме кредитор от последна инстанция за българската икономика;
  • Държавата има достатъчно финансови ресурси – фискален резерв от близо 9 млрд. лв. и възможност за финансирането чрез нов дълг от поне още 2 млрд. евро (което е около 3.5% от БВП). Размерът на фискалния резерв е много важна величина, защото тя ни дава идея колко време правителството може да действа при дефицит на бюджета. Да предположим, че кризата се задълбочи в края на 2020 г. и в началото на 2021 г., което може да доведе до нарастването на броя на безработните хора. Работната сила в момента е около 3.2 млн. души и ако нивото на безработица достигне 20% (това наистина е много високо равнище), това означава, че около 600 хил. души ще останат без работа и ще трябва да получават обезщетения при безработица. Ако обезщетенията са средно 900 лв. на месец, за 12 месеца сумата е 10 800 лв. , а за 600 хил. души, общата сума за 12 месеца ще бъде около 6.5 млрд. лв. Това показва, че фискалният резерв е достатъчен да покрива относително високи нива на безработица през следващите 2 – 3 години, защото е по-вероятно, ако се стигне до високи нива на безработица, тя да бъде разпределена в няколко години.

Да се върнем отново към Парадокса на Стокдейл и защо не трябва да се заричаме кога ще свърши кризата и кога ще излезем от нея. Когато Джим Колинс попитал адмирал Стокдейл кои не са успели да преживеят тежките условия на военнопленничеството, адмиралът отговорил: „Оптимистите“. Джим Колинс бил много изненадан,  след като преди това адмиралът му казал, че никога не трябва да губи вярата си, че ще преодолее трудностите, каквито и да са те. Адмирал Стокдейл добавил следното: „Оптимисите са онези, които казват: „Ние ще излезем до Коледа!“. И Коледа идва и си отива. След това казват: „Ние ще излезем до Великден!“. И Великден идва и си отива. След това за Деня на благодарността и след това отново за Коледа и накрая умират с разбито сърце.“.

Тази криза не е като другите, но и този път няма да бъде по-различно.